Вали снегът във моите коси

и видимо ги прави помъдрели.

Откривам се зад стари полоси.

Намирам се зад свършени предели.

Не зная как и колко съм вървял

във ледената пустош на съдбата.

В последен огън винаги горял -

да стоплям тъмни сенки в белотата.

Сред вой на вълци да творя следи

до моя дом, от студове прегърбен.

Да шепна на огнищните звезди

и топъл чай от спомени да сърбам.

Врата да скръцне. Странник уморен

на прага ми нощувка да помоли.

Да го поканя. И да бъде с мен.

Приятел във житейските неволи.

Така белее моята глава

след всяко ново, истинско начало.

Вали снегът на мисли и слова,

за да остане паметта ми... В бяло.

(От "Точка на замръзване")