• публикации
    80
  • коментари
    137
  • прегледи
    41714

Топола

mecholari

221 прегледа

Момък прашен, уморен,

седна до една топола.

Със ръка я той погали

и целуна я по ствола...

"Прости ми сестро,

имам аз голяма мъка,

дошъл съм да сека те тука..."

Задуха вятъра, последна песен

зашепнаха листата в миг..

А момъкът във себе си унесен

сълза отрони, стон, сподавен вик..

Кажи ми Господи,

защо за да живея,

смъртта по стъпките ми ходи,

сърцето ми в любов копнее...

ръцете ми, отнемат те животи?

Смъртта тогава го погали,

целуна го по морната глава...

"Ела със мене друже,

премного си добър ти за света..."




2 Коментара


Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход