Откъсвам първозрелите ти пориви -

красиви плодове на младостта.

И думите ти - светли, непресторени

допълвам с топъл шепот на уста.

Докосвам слънчелистните ухания

на твоите обичащи ръце,

събрали в шепа моите дихания

с туптенето на мъжкото сърце.

Преливам от мечтани нежностишия,

в които те рисувам с акварел.

Въздъхвам те при всяко мое вдишване.

Изпявам те, докосвайки предел.

Разгръщам те във полета на птиците.

Догонвам те във синьото. Да спреш.

А в нежната премала на зениците

наднича чудотворецът-копнеж.

(От стихосбирката "Неиздъхнали спомени")