• публикации
    94
  • коментари
    45
  • прегледи
    16194

СЪНУВАТ МЕН

марси

260 прегледа

Тежат цветовете на дъгата

разсипани

върху стъклото на очите ти.

Пастелно примижава

залезът

в зениците.

Ръждивата му диря

дълбае в облаците

въпросителни

и притаено тихо е –

като през буря.

Сърцето си дочуваш.

Мокър спомен

за докосване

по устните...

Самотен

и навярно по-самотен от всякога

търкулва се денят.

Тъгува

в горчиви изгреви

палитрата на сетивата

и

наранени чувствата

сънуват

МЕН

Къде съм?!

С ветровете да ме търсиш.




0 Коментара


Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход