Премини към съдържанието
  • публикации
    94
  • коментари
    45
  • прегледи
    16489

СЪНУВАТ МЕН

марси

324 прегледа

Тежат цветовете на дъгата

разсипани

върху стъклото на очите ти.

Пастелно примижава

залезът

в зениците.

Ръждивата му диря

дълбае в облаците

въпросителни

и притаено тихо е –

като през буря.

Сърцето си дочуваш.

Мокър спомен

за докосване

по устните...

Самотен

и навярно по-самотен от всякога

търкулва се денят.

Тъгува

в горчиви изгреви

палитрата на сетивата

и

наранени чувствата

сънуват

МЕН

Къде съм?!

С ветровете да ме търсиш.



0 Коментара


Препоръчани коментари

Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход

×

Информация

Този сайт използва бисквитки (cookies), за най-доброто потребителско изживяване. С използването му, вие приемате нашите Условия за ползване.