• публикации
    662
  • коментари
    121
  • прегледи
    212349

====

smirena

132 прегледа

Размисли

Вечер е, от пианото последните акорди прозвучаха. Кому е нужно пак словата да бликат като извор неуморен. Защо четат,защо мълчат?Какво трови им душата.Защо пианото не свири,защо сърцето ми скърби за звуците раздиращи душата-може ли да разбере.Засвири пак ,душата ми се носи като птица,поела звуците вълшебни, ту страст-любов несподелена,ту нежност,мъка,безметежност.

И колко лесно е да кажеш-красота, имаш дарба.Историята помни поети заклеймени,останали сами без капка жалост.Злото се храни с мъката човешка.Не го интерисува-сърцето кърви или пък пее.И всеки се вглъбил във своето си Аз,не знае кога отваря рана,кога е равнодушно.

И Азът няма скрупули и Вяра.,че Егота Вярата убива.Дали във Бог или във друго нещо.Самодоволно се потрива-Ох аз днес си бях велика.Заспиват си ,не мъчи ги ни горест ,ни размисли,какво добро аз днес извърших.

А утре пак е моят ден-мислят си, но те забравят,че често не управляваме живота си.Понякога ми е тъжно,когато казват на хора преминали през Ада-трябва да сте упорите,съдбата си да промените.

Забравяме,че сме гости на тази земя .От люлката до гроба-това е нашия живот.Не е какъвто го направим, а както ни е предопределен.

Но стига,да преливам от пусто в празно е само загуба на време.А колко ми е предопределено...




0 Коментара


Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход