Запалил свещ, се сливам със тълпата.

Дано открия истински човек.

Поглеждат ме кожусите, палтата.

Захапан гладно, смее се геврек.

Презрително загърбват ме верижки

от чисто злато, или от сребро.

Бастун отронва тропащи въздишки

в копнеж по недочакано добро.

Наперено усмихват се в портфейли

банкнотите със едър номинал.

През сламките изцеждат се коктейли,

в претъпкания с баровци локал.

От кофите надничат опаковки,

забравили за блясък и цена.

Наливна бира с пържени картофки

играят си на мъж и на жена.

Запалил свещ, човека не намирам,

а пламъкът трепти усамотен.

Не ми е просто времето. Разбирам.

От друго битие съм. Диоген.

(От "Бакърена паничка")