• публикации
    80
  • коментари
    137
  • прегледи
    41713

славей

mecholari

160 прегледа

Старец рошав, гологлав,

близко до прозореца седеше,

стискаше юмрука си корав

и цигара във ръката му димеше.

Нежен звук, прекрасна песен,

славейче запя навън...

Старецът заслуша се унесен

в този птичи весел звън.

...А всъщност, вън валеше сняг...

Нощта шептеше на парцали.

Сърцето му прескочи пак,

последни удари , уда'ри.

"Аз минало съм, времето изтече

през пръстите ми безвъзвратно.

Дори да имам втори шанс

... не искам го обратно."

Очите бавно си затвори,

превръщайки се в спомен.

"Излишно е да се говори,

внимание не ща за помен."

След време групичка роднини

пред гроба ронеха сълзи.

И имаха си само спомени

...добри...и недобри.

А беше пролет

и славей пееше навън.

Лежеше старецът в земята

с коси от сняг, във вечен сън.




0 Коментара


Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход