• публикации
    25
  • коментари
    26
  • прегледи
    27711

GOOGLE

Stalik

318 прегледа

От Дейвид А. Вайс *

Само за осем години любимецът на царството на интернет достигна върховете на славата и богатството. Използвана във всяко кътче на света, популярната търсачка е класически пример за сбъдната американска мечта. Въпреки това Google започва да предизвиква скептичност на Уолстрийт и да буди гнева на правозащитните организации. Наистина ли Google е толкова услужлив, вездесъщ и всемогъщ, колкото изглежда?

“Google е нещо истински глобално”

Не съвсем. Google е прозорец към интернет за стотици милиони потребители по цял свят. От арабски до зулуски, търсачката предлага информация на повече от сто езика, в това число и изкуствено създадените есперанто и клингон. Google е безспорен лидер на пазара в САЩ. Използвана за 48% от интернет търсенията в началото на 2006 година, търсачката води с внушителна преднина пред своя конкурент Yahoo, чиито услуги при търсене на информация са ползвани в 22% от случаите. Google се разраства по-бързо в сравнение с основните си конкуренти в САЩ, като не спира да разработва нови технологии, за да привлича нови потребители. Всъщност може дори да се каже, че Google е на път да се превърне в универсална търсачка – Google Mars например предлага интерактивни карти на Червената планета. Google е запазена марка, която от началото на тази година фигурира официално като глагол в тълковния речник Webster’s Dictionary, което показва, че името е навлязло в ежедневната лексика на американеца.

Но на различни места по света Google се натъква на сериозни пречки. В развиващите се страни достъпът до интернет има само отбраното малцинство на заможните. Във високотехнологичните страни Google се конкурира с търсачки, финансирани с правителствени средства. Най-жестока е конкуренцията в Азия. Yahoo заема челната позиция в Япония заради милионите регистрирани потребители на електронна поща. Водеща търсачка в Китай е Baidu.com, която разчита на сериозна правителствена финансова подкрепа. И макар че Google се радва на все по-голяма популярност в Китай, тя, изглежда, изобщо не успява да набере скорост в Южна Корея. Тамошното правителство е вложило огромни средства в предоставянето на широк достъп до високоскоростен интернет и е насърчило редица национални търсачки, които играят водеща роля на местния пазар. Google са така изнервени от невъзможността да завладеят корейското съзнание, че прибягнаха до нещо немислимо – изразходваха средства за реклама на името си, нещо, което много рядко се е налагало на този гигант на интернет да прави другаде.

“Google е следващият Microsoft”

Не. Телевизионните коментатори често твърдят, че Google прилича на Microsoft отпреди 20 години – новоизлюпена компания, ръководена от млади технократи с революционно мислене, които искат да променят света с помощта на всепроникващи новаторски технологии. Критиците на двете компании смятат, че Google има потенциал да се разрасне толкова, че подобно ма Microsoft ще смазва всички свои конкуренти и ще премахва чрез груба сила онези, които му се изпречат на пътя. В подкрепа на тези твърдения те цитират показатели, по които Google вече е надминал компютърния гигант. Google има преднина и пред Microsoft, и пред Yahoo по отношение на броя на потребителите. Освен това повече от най-качествените и най-интелигентните служители на Microsoft (в това число и бившият регионален директор за Китай) са напуснали компанията, за да започнат да работят за Google. Google са настанили свои хора в близост до централния офис на Microsoft – те причакват с привлекателни оферти “дезертьорите”, които не желаят да се местят от Сиатъл в Силициевата долина.

Но тези, които се опасяват, че Google се стреми към световно господство, забравят нещо много важно: Google се конкурира с Microsoft, но Microsoft никога не е имал за конкурент друг Microsoft. Дълбоките джобове на Microsoft – те побират повече от 40 милиарда долара в брой, и доминиращата роля на компанията на пазара на операционните компютърни системи вече принудиха Google да вземе редица скъпо струващи решения. Наскоро Google плати един милиард долара на Time Warner, за да се сдобие с петпроцентов дял от AOL. Този защитен ход бе предизвикан изцяло от паралелните преговори на Time Warner и Microsoft, които бяха готови да платят огромни суми, за да избутат Google от позицията им на предпочитана от AOL търсачка.

Освен това в Google се опасяват, че Бил Гейтс ще затвърди универсалния характер на своята операционна система, като вгради търсачката MSN Search в следващата версия на Windows за нови компютри. За да възпре Microsoft, Google плаща милиони долари на Dell, един от най-големите производители на персонални компютри в света, за да ги накара да направят Google основна търсачка в техните нови продукти. Google може и да е гигант, но Microsoft е много дължини напред.

“Google е най-изобретателната компания в света”

Едва ли. Google Desktop, Google Talk, Google Earth. Това е само една малка част от новите безплатни продукти, които Google въведе през последните няколко години. Няма спор, че компанията предоставя висококачествени услуги и продължава да бъде все така гъвкава и изобретателна. Но Google рядко излиза с нови идеи; компанията по-скоро усъвършенства чужди изобретения. Например Yahoo е първата търсачка, която предлага солиден справочник с адреси на интернет страници през 90-те години на миналия век. С разрастването на интернет AltaVista се превръща в най-добрата търсачка за обстоен преглед по зададена тема в цялото киберпространство. Google не са измислили търсенето в интернет. Но Google се ползва масово заради блестящата й способност да степенува резултатите от търсенето според това доколко съответстват на зададената тема и да предоставя тези резултати за части от секундата.

Нито пък рекламният модел “Pay-per-Click” (потребителят щрака с мишката – рекламодателят плаща), който носи на компанията 6 милиарда долара от интернет реклама за изминалата година, е идея на Google. Тази сума съставлява около 50% от общата стойност на разходите за реклама през 2005 година. Споменатият модел е създаден от компанията Overture, която в крайна сметка става собственост на Yahoo. И тук Google просто усъвършенства нещо, което е вече създадено. Докато мястото на разполаганите от Overture рекламни текстове зависи от сумата, предлагана от работодателя, мястото на рекламата в Google и заплащаната от работодателя сума се определят осен това и от популярността на рекламата, измервана с броя на посещенията. На Google приписват и изобретяването на модела на разпределение на работното време на принципа 70-20-10, т.е. 70% от времето си инженерите отделят за рутинни задачи, 20% - за разработване на нови идеи, свързани с работата на компанията, и 10% - за хобита. Но докато основателите на Google Лари Пейдж и Сергей Брин още са били ученици, компанията 3M вече е предоставяла свободно време в рамките на работното за задоволяване на странични интереси, което довело освен всичко друго до създаването на самозалепващите се листчета със запазена марка Post-it.

“Google защитава правото на лично пространство на своите потребители”

Да, но не съвсем. “На Google се уповаваме.” Това е действащата философия и култура на компанията; за да процъфтява, тя се нуждае от доверието на милиони потребители и рекламодатели. Ала самата компания няма доверие на външни хора. Миналата година репортер на CNET, информационен сайт за технологични продукти, събира информация за изпълнителния директор на компанията Ерик Шмит чрез търсене с Google и публикува статия, която съдържа лични данни за него и съпругата му. За отмъщение от Google заявяват, че отказват да разговарят със CNET и неговия репортер за период от една година. След многобройни негативни реакции, адресирани към лицемерието на това да държиш в немилост информационен източник, защото се е възползвал от твоите услуги, за да намери и сподели информация, Google вдигна своето ембарго.

Google ревниво пази перлата в короната си – базата данни за направените от потребителите на Google търсения на информация, като твърди, че това е изключително в интерес на потребителите. Но в действителност Google действа изцяло в свой интерес. Наскоро министерството на правосъдието на САЩ се обърна към AOL, Microsoft, Yahoo и Google във връзка с разследване на детска порнография с молба да му предоставят информация за търсенията в рамките на едноседмичен период. Всички уважиха молбата с изключение на Google, които водиха съдебна битка в продължение на няколко месеца, докато през март министерството склони да стесни параметрите на своята молба. В случая Google не се води от мотива да защити правото на лично пространство на хората, а по-скоро от страх да не загуби позициите си на пазара. Ако Google бъдат принудени да разкрият твърде много за начина, по който неговите потребители търсят информация в интернет, конкурентите на компанията могат да съумеят да разгадаят тайните на използваната технология. Google ще се бори за защита на своето лично пространство на всяка цена.

“Google е нестандартна компания”

Вече не. При основаването на компанията Пейдж и Брин отправят послание, в което заявяват: “ Google не е обикновена компания и не възнамеряваме да се превърне в такава.” На пръв поглед какво друго би могъл да си помисли човек? В крайна сметка Google предлага комплексно обслужване на своите служители – изискана кухня с три безплатни хранения на ден, безплатна медицинска помощ на място, плажен волейбол и изобщо всички играчки, които сърцето на компютърния маниак може да пожелае. Има дори и футуристични японски тоалетни със затоплено седало и функция за измиване и подсушаване на задните части, която се задвижва при натискане на бутон. С такива придобивки би се възгордял всеки почитател на изкуствения интелект. Компанията прилича на университетско градче, където студентите са на стероиди и където се стимулират изобретателността и работата в екип посредством размиване на границите между работа и забавление.

Но между споменатите елементи на културата на компанията и самата компания има голяма разлика. В качеството си на бизнес начинание Google се оказва съвсем традиционна компания. Подобно на Hewlett-Packard и десетки други компании от Силициевата долина тя се заражда в Станфордския университет. Скоро след това се настанява в гараж в близост до университетското градче и се финансира от известни калифорнийски фирми за рисков капитал. Пейдж и Брин са впечатляващи, но същото може да се каже и за други известни съдружници като Бил Гейтс и Пол Алън от Microsoft, както и Стив Джобс и Стив Возняк от Apple Computer. Когато през 2000 година Пейдж и Брин решиха да назначат външен човек за изпълнителен директор, те привлякоха Шмит – опитен мениджър от фирмата за софтуерни продукти Novell. Той сформира традиционен управленски екип, прилага традиционни механизми за измерване на финансовата ефективност на компанията и изгражда множество защитни механизми за предотвратяване на измами и други подобни дейности. Google чака по-дълго в сравнение с други начинаещи компании, преди да започне да предлага свои акции на фондовата борса, което определено е белег за индивидуалност. Но веднага след като пусна своята първа емисия акции, Google се обвърза с правилата, на които се подчиняват и всички останали компании. Подобно на юноша бунтар, който се разделя с пънкарската си прическа и халкичките, когато постъпва на работа, Google навлезе в етапа на зрялата възраст.

“Google превъзхожда останалите компании в морално отношение”

Може би. Пейдж и Брин се отнасят много сериозно към мотото на Google “Не причинявай зло”. То е удобен и ефикасен инструмент за набиране на кадри, с който се привличат тези, които иначе биха могли ад работят за конкуренти като “Империята на злото”, т.е. Microsoft. Инженерите виждат света на технологиите и бизнеса по различен начин от нас, обикновените простосмъртни. Според тях технологиите могат да се използват както в името на доброто, така и на злото. С тяхна помощ може да се предоставя безплатна информация чрез осигуряване на достъп до съдържанието на милиони книги в интернет, което се опитва да прави Google. Но технологиите могат да се използват и за ограничаване на избора на потребителя чрез предварителни инсталирани операционни системи, в което инженерните пуристи виждат зло.

Но светът не се състои само от добро и зло и Google сами се убедиха в това наскоро. Когато в началото на тази година компанията пусна своята нова търсачка Google.cn с надеждата да стъпи на огромния китайски пазар от 105 милиона интернет потребители, правозащитните организации яростно разкритикуваха Google, че са приели исканията на Пекин за ограничаване на достъпа до информация по болни политически теми като “демокрация” или “площад Тянанмън”. Google защити своето решение по неубедителен начин, заявявайки, че предоставянето на информация в Китай, пък макар и цензурирана, може да насърчи положителни промени. Все пак справедливостта изисква да отбележим, че Google се опитва да смекчи нещата, като уведомява китайските потребители за това, че не носи отговорност за съдържанието на подаваната информация. Google публикува съобщение на всяка цензурирана от Китай интернет страница, в което се казва, че резултатите от търсенето са непълни.

Спорен е въпросът дали Google се водят от чист алтруизъм, или просто си правят реклама. Не може да се отрече все пак, че Google влагат пари в благотворителни начинания. Миналата година компанията обяви, че дарява три милиона от своите акции (което през март 2006 година се равнява на близо един милиард долара) в полза на своето разклонение Google.org, създадено с благотворителна цел. През февруари Пейдж и Брин назначиха Лари Брилиант за изпълнителен директор на тази организация. Брилиант е много уважаван лекар, работил дълги години към Световната здравна организация и други организации от сферата на общественото здравеопазване в подкрепа на такива клаузи като изкореняването на едрата шарка в Индия, борбата със слепотата в Африка, както и с други заболявания. Пейдж и Брин споделят, че се надяват тяхната глобална благотворителна дейност чрез Google.org някой ден да засенчи самата компания Google.

“Google не може да бъде повалена”

Не, може. Съвсем ясно е, че меденият месец на Google приключи. Любимецът на потребителите на интернет се наблюдава под лупа от правителството, а и започва да понася сериозни финансови тежести. Заради усилената конкуренция разходите на Google за маркетинг и реклама се повишават, печалбите на компанията се свиват, а забавените й темпове на растеж предизвикват разочарование на Уолстрийт. Нискорисковите акции на компанията, които някога се търгуваха за над 475 долара за акция, претърпяха жесток спад, като стигнаха до под 350 долара за акция, т.е. паднаха с повече от 25% за по-малко от три месеца. Категоричният отказ на Google да предоставят на борсовите анализатори каквито и да било насоки относно бъдещото си финансово развитие само подсилва колебанията и опасенията на инвеститорите.

Ще изиграе ли Google и второ действие, което да се увенчае с успеха на първото? Или пък бързото му разрастване ще доведе до скъпи грешки? Не може да се отрече, че компанията успя да избълва нови продукти със завидна скорост. Но за разлика от оригинала – търсачката, никой от тях не се превърна в хит. Google Video, Google Talk и Gmail несъмнено са добри продукти, но все още не са лидери на пазара.

Няма съмнение, че компанията Google, която покори фондовата борса и се превърна в учебникарски пример за сбъдната американска мечта, ще продължи и занапред да бъде водеща компания в САЩ. Но тъй като нейните разклонения обхващат целия свят, тя трябва да разбере, че прилагането на универсална стратегия е невъзможно при наличието на такова разнообразие от местни обичаи и закони. Миналата година френския президент Жак Ширак обяви, че Франция и Германия ще подкрепят създаването на нова амбициозна европейска търсачка с име Quaero (“Аз търся” в превод от латински). Френското правителство, което е и основен спонсор на проекта, създаде т.нар. Агенция за промишлени нововъведения с начално капиталовложение в размер на 2 милиарда долара, повечето от които ще бъдат вложени в Quaero. За да продължи своя победен ход, Google, плодът на Силициевата долина, ще трябва да направи нещо повече от това да преведе своята закачлива заглавна страница на различни езици. Остава да видим доколко успешно Google ще се справи с предизвикателствата, произтичащи от различните култури и чуждите правителства, в своя агресивен стремеж към глобално разрастване в епохата на интернет.

* Дейвид Вайс е носител на наградата “Пулицър”. Репортер е на Washington Post и съавтор на “Историята на Google – най-нашумялата фирма, медия и технологичен успех на нашето време” (The Google Story: Inside the Hottest Business, Media and Technology Success of Our Time, New York: Delacorte Press, 2005) - http://thegooglestory.com/

Статията е публикувана във Foreign Policy - България, юни/юли 2006




0 Коментара


Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход