• публикации
    115
  • коментари
    1109
  • прегледи
    7349

сссссссссс

dindi

26 прегледа

Вървя, а при търкането на подметките ми с пода, стъпките ми отекват с тъпи звукове по коридора Шумолящото провлачване и лекото тупкане се редуват, докато се придвижвам с ръце пъхнати в джоба. Нямам цел, не зная на къде отивам, но едно ясно все някъде ще стигна. Гледам направо, намирам се в дълъг тъмен коридор, в който застоялият въздух само ми прави компания или по-скоро се грижи да си вземам порядъчна доза мръсна отрова. Свивам рамене в онзи нехаен жест, който обикновено означава или „не знам” или „не ми пука”. Честно казано в момента няма значение други мисли се въртят в главата ми създавайки хаос между различни чувства, емоции и неизречени желание. Интересно коридорът прилича на живота ми, почти съм готово да се изсмея на тъпата ирония, но ето, че всичко е налице – мръсен въздух, затворени врати и идиотско самосъжеление. Безпътица е друга дума, която много харесвам, еееееее някои хора биха казали на кръстопът, но не и аз. За мен кръстопътят е безпътица. Тъй де, как иначе бихте нарекли място където не знаете кой път да хването и сте сковани от страх да не би да сбъркате и вместо да действате седите и мислите, мислите…докато не се появи някой просто да ви побутне. За мен многото пътища не са право на избор, те просто са ограничен избор за това харесвам безпътицата, тя поне развива въображението или самосъжалението – зависи. Второто в момента е преобладаващо в моето съзнание, за това просто решавам да се потопя в неговото блаженство. Че кой е казал, че не е хубаво да се самосъжаляваш. Хубаво е…седиш, тюхкаш се, за всичко обвиняваш себе си, но нямаш желание да се промениш, защото с целия си възможен егоизъм ти всъщност се харесваш. Мдам, а кой ли живее зад тази врата? Случвало ли ви се е? Да гледате някоя врата, да докосвате гладката повърхност и тихо да се питате какъв живот кипи зад нея. Няма как егоистично пак да не се запитам, а някой пипал ли е моята врата или дори и на това тъй ниско стъпало съм отново толкова незначителна. Какво пък, пак свивам рамене това, че светът не се интересува от мен, не означава, че аз не се интересувам от него. Не всички чувства в природата трябва да са взаимни нали.

П.П Друг път…




3 Коментара



Липсваше ми твоето творчество...

За кръстопътя подкрепям. Често ние нямаме нужда от толкова много излишна свобода /на избора/...

Сподели този коментар


Линк към коментара

Понякога не трябва да мислим много-много по кой път да поемем, а да тръгнем по този, по който първо ни дойде наум

Дидке, много ми харесва стила ти на писане :)

Сподели този коментар


Линк към коментара

:D:D:D Не трябваше да се получава така, не беше такава идеята, ще видим в крайна сметка дали ще опитам пак :D

Мерси...напоследък нямам време да пиша, а така ми липсва...

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход