• публикации
    58
  • коментари
    175
  • прегледи
    31409

минало

Slyncheva

84 прегледа

***

Помня последната ни среща,

сякаш вчера беше тя.

Помня как се запознахме

и как разделихме след това.

Помня как нахлу в сърцето ми

и как не искаш да излезеш от него ти.

Напусни го, хайде върви.

Знаеш, че за теб, то никога няма да заспи.

Вече знаеш колко много те обичам,

вече знаеш колко болка ми причини,

колко много още ме боли.

Върни се ти

или завинаги ме остави.

Но не искам повече да страдам аз за теб,

не искам щом за теб си спомня,

очите ми да се наливат със сълзи.

Не искам повече ... боли.

Остави ме или остани,

но не си играй с мен ... боли.

25.09.2005г

Нов Живот

„Напускаш ме ти усещам”,

но не за винаги, се досещам.

Оставяш ме да си живея спокойно,

Без да мисля за теб пъти безбройно.

Обичах те и те обичам,

но днес аз се заричам,

че няма да влезеш в живот ми нов,

дори да отправяш към мене зов.

Ти беше, ти си! Аз не забравям!

Но вече любовта си на друг ще дарявам!

Мразех те и те мразя!

Защото не успях сърцето си

от тебе аз да опазя.

Ти беше и си оставаш ти,

първият – единствен,

първият – неповторим.

Аз не те желая вече,

помолих те да си вървиш,

видях тогава – за нея ти скърбиш.

„Напускаш” ме ти.

Но този път не плача,

а се радвам.

Вярата отново ме споходи

и усещам в себе си сили нови!

Обичах, обичам,

мразех, мразя.

Без значение е сега,

когато по друг начин виждам света!

09.01.2006г.

***

Ще те срещна ли някога пак?

Дълго ли още ще заспивам във мрак?

Погледни навън, красиво е,

но уви, в сърцето ми мъртвило е.

Не мога да почувствам сладостта,

душата ми завзета е ... от скръбта.

Сърце разбито, сълзи горещи,

спомени прекрасни, мисли зловещи.

Една мечта красива,

една надежда сива.

Една любов нещастна,

една смърт ... не толкова ужасна.

10.05.2006г.

***

Нощ без звезди и луна,

нощ решаваща една съдба.

Настъпил мрак е,

след часове настъпваше и ден.

Но какво от това

щом душата е в плен.

Душа в окови окована,

душа ни будна, ни заспала.

Какво реши се тогава?

Да живее? Да умре?

Каква присъда се бе дала?

- не беше ясно.

Това не бе живот, ни покой.

Нямаше движение,

нямаше застой.

Много време мина от тогава.

Но какво се случи с нея?

- и тя самата не бе разбрала.

В окови окована

решена бе една съдба:

да види отново живота

или за първи път смъртта.

16.08.2006г.




0 Коментара


Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход