• публикации
    74
  • коментари
    468
  • прегледи
    53143

Думи

valentinus

119 прегледа

Думи, думи, думи

доказват

замазват

наказват

размазват

думи за слава

за позор

за печал

думи за силните

алчни

жестоки

думи за слабите

подли

безоки

думи за болката

вътре в гърдите

думите -

изстрели право в ушите

думи за похот

за любов и копнеж

думите -

грохот

взрив и тътнеж

думите -

мазен поток от елей

с думите -

дребно съмнение сей

ДУМИТЕ - КРАЙ

не искам ги вече

искам мълчание

искам далече

да литна от тази бъбрива земя

искам преживе за ТЕБ да умра...




13 Коментара



Ако не беше финалът, който звучи като любовно послание (а това не е за мене) щях да ти кажа мнението си за думите ;)

Стихът е хубав,

Поздравления ;)

Сподели този коментар


Линк към коментара
Ако не беше финалът, който звучи като любовно послание (а това не е за мене) щях да ти кажа мнението си за думите ;)

Стихът е хубав,

Поздравления ;)

Да, Любовно послание към Абсолюта, към Гносиса, към нашия Отец - в чието име искам да живея.

Сподели този коментар


Линк към коментара

Да, Любовно послание към Абсолюта, към Гносиса, към нашия Отец - в чието име искам да живея.

Понякога си мисля, че за да се научим да живеем в Неговата Любов, трябва да преминем през онази, обикновената... човешката.

Сподели този коментар


Линк към коментара
Не ги нападай, само са средства. Помощни. :P

Да-така се възприемат от повечето хора,но човек, като свикне да използва помощно средство-наприме бастун-от малък, с течение на годините вече не може да ходи без него.

И от помощно средство, бастунът се превръща в необходимост.

..........

Да, Любовно послание към Абсолюта, към Гносиса, към нашия Отец - в чието име искам да живея.

Значи пак не съм разбрал нищо :lol:

ТОгава спокойно мога да ти кажа, че думите са като огледало, в което както в истинките огледала, се опитваме да се видим по-красиви и по-истиснки, от колкото сме в същност.

Оплитайки се в думи, ние още повече задълбаваме в илюзиите, които сами си създаваме. Смятаме , че като кажем на другия :"Обичам те", той ще изпита същото, което и ние изпитваме.

Да, ама не.

Защото за другия, думите "обичам те", може да са свързани с най-голямо разочарование в живота му, и казвайки му ги, да постигнем обратния ефект, а не този, който сме очаквайки.

Думите са злото, което ни вкарва в света ан Майа. Бастунът сраства с ръка ни, и даже и започваме да си мислим, че той е и част от нас.......


Сподели този коментар


Линк към коментара

Да-така се възприемат от повечето хора,но човек, като свикне да използва помощно средство-наприме бастун-от малък, с течение на годините вече не може да ходи без него.

И от помощно средство, бастунът се превръща в необходимост.

Значи пак не съм разбрал нищо :lol:

ТОгава спокойно мога да ти кажа, че думите са като огледало, в което както в истинките огледала, се опитваме да се видим по-красиви и по-истиснки, от колкото сме в същност.

Оплитайки се в думи, ние още повече задълбаваме в илюзиите, които сами си създаваме. Смятаме , че като кажем на другия :"Обичам те", той ще изпита същото, което и ние изпитваме.

Да, ама не.

Защото за другия, думите "обичам те", може да са свързани с най-голямо разочарование в живота му, и казвайки му ги, да постигнем обратния ефект, а не този, който сме очаквайки.

Думите са злото, което ни вкарва в света ан Майа. Бастунът сраства с ръка ни, и даже и започваме да си мислим, че той е и част от нас.......

Докторе, време е да ти кажа, че си умен човек :P

Сподели този коментар


Линк към коментара

Понякога си мисля, че за да се научим да живеем в Неговата Любов, трябва да преминем през онази, обикновената... човешката.

Съвършено вярно - Божествената в някое отношение е степен на другата, човешката /както и обратно :P /....а човешката хич не ни е чужда..... :ph34r:

Сподели този коментар


Линк към коментара

Не бих се съгласила...

Думите притежават неимоверна сила, заредени ли са със себето. Когато пулсират те достигат. Ползвани така, са само средства и не водят до зависимост, понеже разтварят път за сетивата, и в един момент дори не са необходими... вече.

Това не важи обаче за празнословието.

Сподели този коментар


Линк към коментара
...

Съвършено вярно - Божествената в някое отношение е степен на другата, човешката /както и обратно :P /....а човешката хич не ни е чужда..... :ph34r:

Не... само в някои отношения. Опитай да не разделяш, а да събираш... :P

Сподели този коментар


Линк към коментара
Не бих се съгласила...

Думите притежават неимоверна сила, заредени ли са със себето. Когато пулсират те достигат. Ползвани така, са само средства и не водят до зависимост, понеже разтварят път за сетивата, и в един момент дори не са необходими... вече.

Това не важи обаче за празнословието.

А как ще резличиш празнословието от пълнословието ? :speak:

Всяка дума е прах, хвърлен по вятъра.

Не... само в някои отношения. Опитай да не разделяш, а да събираш... :P

Опитай се да събираш нули.

Сподели този коментар


Линк към коментара
А как ще резличиш празнословието от пълнословието
- Не е необходимо. Особено когато всеки излива себе си, а не празнослови.

Опитай се да събираш нули.

Като безкрайността ли... )) - защо не? Щом търсенето е един безкраен процес, а числата поставят начало и край.

Сподели този коментар


Линк към коментара

Не... само в някои отношения. Опитай да не разделяш, а да събираш... :P

Огънят с водата?

бисерът и свинята?

изворът с лай...та?

:P

Сподели този коментар


Линк към коментара

Валентинус, разбирам финала на стихотворението ти. Само Божествената любов е безусловна и безлична, точно в това е силата й. А човешката - с цялото й очарование и трепети - има горчив привкус.

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход