• публикации
    74
  • коментари
    468
  • прегледи
    53149

дълг

valentinus

119 прегледа

Животът прегръща ни

крепко и мрачно

животът поглъща ни

лакомо, алчно

Завърта ни бързо

като с въртележка

и никаква дързост

ни стон, ни болежка

могат я спрат.

"Скочи на земята"

- "шах", после и "мат",

и край на играта.

Животът преминал е,

животът е свършил,

и хиляди планове

лежат недовършени

И няма надежда,

а само печал -

от кал сме създадени,

ще станем на кал

Къде да се скрием?

В кой манастир?

При някой учител

- отново пасквил...

...А някъде, някъде,

през девет земи,

пролет навсякъде

вечно цъфти

и верни приятели

живеят оттатък

и всички обичат ме

безкрай, без остатък.

Но пътят забравил съм

в главата мъгла е

гласът на сърцето

е тих и потаен

от думи и вопли

го вече не чувам

нощем - кошмари

а денем бълнувам...

----------------------

Е, има ли изход?

Има ли Път?

- ехо отеква,

горите мълчат

И само отвътре

обругано сърце

тихичко шепне...

"ИЗКУПИ СИ ДЪЛГЪТ"




7 Коментара


Има изход.

Иди да се влюбиш.

КЪДЕ??? ;):P

прозвуча ми като - "Върви да се обесиш!"

Сподели този коментар


Линк към коментара

КЪДЕ??? ;):P

Имах приятелче... все казваше - "Аз винаги ще имам кого да обичам."

Сподели този коментар


Линк към коментара

Когато сърцето говори ...намираме пътя към своите приятели...там е Домът.


Сподели този коментар


Линк към коментара

Стиховете са вълшебни,нежни и добри.

Много обич , добрина от тях струи.

Поетът е човек лиричен,малко срамежлив,

и очите му сс сини,с поглед тъй свенлив.

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход