• публикации
    58
  • коментари
    175
  • прегледи
    31416

И сега?

Slyncheva

198 прегледа

Както всеки път щом се случи нещо, накарало ме да не зная дори какво чувствам в такива моменти, така и тази сутрин, събуждайки се след подобен „период” почувствах онова ужасно гадене. Мразя го! Опитах се да стана, взех си душ. По-дяволите все още ми се гади...Цялата треперя и се чувствам ужасно неадекватна. Загърнала се с мократа хавлия, легнах и вперих поглед в тавана. Гледам го, само го гледам. Никаква мисловна дейност не може да протече в главата ми, а се опитвам, опитвам се да мисля. Опитвам се да си намирам отговори, само че току що се сетих, какво ми каза един скъп за мен човек: „Няма отговори, има само решения”. И е права!!! Чудея се какво да прибавя, какво да махна, да разделям ли... или ... какво да направя. Обаче математиката никога не е била от силните ми страни. Може би и за това житейската математика не ми се отдава. А ако все пак достигна до някакво решение, как да разбера, че е вярното? На гърба на задачата не стои крайният резултат.

Мислех си, че най-боли, когато научиш нещо директно от този, до когото се отнася. Обаче тези мисли бяха опровергани. Съвсем случайно научих нещо по най-бруталния начин. Ако не се бе случило да го разбера абсолютно случайно, сигурно и до сега нямаше да узная.

Мразя онзи период на агония, на апатия към всичко заобикалящо ме. Мразя и това ужасно гадене всеки път, когато преживените емоции се окажат прекалено силни.

И сега? Да изляза ли навън? Да се усмихна ли на съседите отсреща за „Здравей”? Да се усмихвам ли прекривайки онова объркано усещане в мен... или просто да замълча и днес да си остана вкъщи?




0 Коментара


Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход