• публикации
    662
  • коментари
    121
  • прегледи
    212366

За една душа

smirena

158 прегледа

Безкрайно дълго бях във мрака -

душа без път с угаснали надежди.

Незнаен пътник от незнайно място чаках.

Души от мрака можел да извежда.

Аз сякаш бях потънала в безкрая,

в света на моето нещастие.

Не мога вече даже да мечтая,

забравила какво е щастие.

Сънят дори не искаше да ме приеме

и - дълги - нощите тежаха.

Денят ми всичко бързаше да вземе.

Сълзи оставяше ми за отплата.




1 Коментар


Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход