Премини към съдържанието
  • публикации
    676
  • коментари
    153
  • прегледи
    215604

Болка

smirena

300 прегледа

Очите сини ,потъмнели от тъга,

коси развени от вятъра ,едва,

снага топола,лебедова шия,

коя си ти девойко мила.

Минават хора ,изпиват я с очи,

неземна хубост,мълвят без глас,

очите тъжни не виждат те,

под гъсти мигли скрити са уви.

Върви изправена ,като богиня,

и носи болка от любов ранена,

сълзи се стичат по бледите страни,

краката не издържат тази пустота.

Върви сред хора ,но сама е тя ,

и болката си носи,не иска много ,

една усмивка нежна и дума една ,

тъгата ще отмие, човешка доброта.

Присяда като цвете, прекършено в миг,

не търси съжаление,човешка топлота.

До нея сяда старец белобрад,

поглежда я с усмивка,ръката си подава,

не тъжи момиче,тя болката голяма,

повярвай ще зарастне,погледни синевата.

Птиците прелитат,волни и щастливи,

стремеж ти пожелавам и мечти крилати.



2 Коментара


Препоръчани коментари

"Има мъка, която никога не утихва,

има болка, която никога не престава,

има обич, която никога не угасва."

има!

Благодаря ти за това, което ни представяш. Не не бъркам - ти си авторът, а сякаш си виждам чувствата.

Очарована съм ! Ще летиш - виждам те! Пожелавам ти полет !

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход

×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.