• публикации
    662
  • коментари
    121
  • прегледи
    212306

Болка

smirena

219 прегледа

Очите сини ,потъмнели от тъга,

коси развени от вятъра ,едва,

снага топола,лебедова шия,

коя си ти девойко мила.

Минават хора ,изпиват я с очи,

неземна хубост,мълвят без глас,

очите тъжни не виждат те,

под гъсти мигли скрити са уви.

Върви изправена ,като богиня,

и носи болка от любов ранена,

сълзи се стичат по бледите страни,

краката не издържат тази пустота.

Върви сред хора ,но сама е тя ,

и болката си носи,не иска много ,

една усмивка нежна и дума една ,

тъгата ще отмие, човешка доброта.

Присяда като цвете, прекършено в миг,

не търси съжаление,човешка топлота.

До нея сяда старец белобрад,

поглежда я с усмивка,ръката си подава,

не тъжи момиче,тя болката голяма,

повярвай ще зарастне,погледни синевата.

Птиците прелитат,волни и щастливи,

стремеж ти пожелавам и мечти крилати.




2 Коментара


"Има мъка, която никога не утихва,

има болка, която никога не престава,

има обич, която никога не угасва."

има!

Благодаря ти за това, което ни представяш. Не не бъркам - ти си авторът, а сякаш си виждам чувствата.

Очарована съм ! Ще летиш - виждам те! Пожелавам ти полет !

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход