• публикации
    662
  • коментари
    121
  • прегледи
    212309

Робърт Бърнс

smirena

117 прегледа

Робърт Бърнс

По пътя ме настигна мрак,

планински вятър, силен мраз.

Замрежи всичко ситен сняг

и без подслон останах аз.

За щастие във моя смут

една девойка ме видя

и мило в своя дом приют

за през ноща ми даде тя.

Дълбоко и благодарих,

учтиво преклоних чело-

учтиво и се поклоних

с молба да ми даде легло.

Тя с тънко ленено платно

легло във къта ми постла,

наля ми в каната вино

и “лека нощ” ми пожела.

Когато до самия праг

със свещ в ръката тя дойде,

девойката замолих пак

възглавница да ми даде.

С възглавницата във ръка

се върна тя при мен за вчас.

Със таз възглавница-така

я взех в прегръдките си аз.

Тя трепна в моите ръце

и каза, като в мен се сви:

“О, ако има в теб сърце,

моминството ми остави.”

Тя бе с коси от мек атлаз

и бяло като крин чело.

С ухайни устни беше таз,

която ми постла легло.

Бе хладен нежния и крак

и кръгла малката и гръд:

две малки, бели преспи сняг,

навявани в тоя таен кът.

Целувах милото лице,

косите и от мек атлаз.

И тъй, с момичето в ръце,

във сън дълбок потънах аз.

И пред разсъмване почти,

за път когато бях готов:

“О, ти, опропасти ме ти"-

ми каза моята любов.

Целунах скъпото лице,

очите, пълни със тъгa,

и казах:"Тия две ръце

ще ми постилат отсега.”

Тогаз тя взе една игла

и дълго ши през тоя ден.

Сама до хладните стъкла

тя риза шиеше за мен.

Години има оттогаз,

бледнее бялото чело.

Но все по-скъпа ми е таз,

която ми постла легло.




0 Коментара


Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход