Премини към съдържанието
  • публикации
    683
  • коментари
    149
  • прегледи
    219283

Робърт Бърнс

smirena

270 прегледа

Робърт Бърнс

По пътя ме настигна мрак,

планински вятър, силен мраз.

Замрежи всичко ситен сняг

и без подслон останах аз.

За щастие във моя смут

една девойка ме видя

и мило в своя дом приют

за през ноща ми даде тя.

Дълбоко и благодарих,

учтиво преклоних чело-

учтиво и се поклоних

с молба да ми даде легло.

Тя с тънко ленено платно

легло във къта ми постла,

наля ми в каната вино

и “лека нощ” ми пожела.

Когато до самия праг

със свещ в ръката тя дойде,

девойката замолих пак

възглавница да ми даде.

С възглавницата във ръка

се върна тя при мен за вчас.

Със таз възглавница-така

я взех в прегръдките си аз.

Тя трепна в моите ръце

и каза, като в мен се сви:

“О, ако има в теб сърце,

моминството ми остави.”

Тя бе с коси от мек атлаз

и бяло като крин чело.

С ухайни устни беше таз,

която ми постла легло.

Бе хладен нежния и крак

и кръгла малката и гръд:

две малки, бели преспи сняг,

навявани в тоя таен кът.

Целувах милото лице,

косите и от мек атлаз.

И тъй, с момичето в ръце,

във сън дълбок потънах аз.

И пред разсъмване почти,

за път когато бях готов:

“О, ти, опропасти ме ти"-

ми каза моята любов.

Целунах скъпото лице,

очите, пълни със тъгa,

и казах:"Тия две ръце

ще ми постилат отсега.”

Тогаз тя взе една игла

и дълго ши през тоя ден.

Сама до хладните стъкла

тя риза шиеше за мен.

Години има оттогаз,

бледнее бялото чело.

Но все по-скъпа ми е таз,

която ми постла легло.



0 Коментара


Препоръчани коментари

Все още няма коментари.

Гост
Добави коментар...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

  • Подобни теми

    • от smirena
      Музиката ме изпълва
      страст и нежност
      се оплитат в буен танц,
      очите ти горят .

      Погледа ти магнетичен,
      опива ме,не мога да отвърна моя.
      Ръцете ти трескаво ме търсят,
      танцувам до забрава.
      Когато свърши очите ти
      ще ме преследват
      за вихрен танц ще ме канят,
      този ритъм ме влудява,
      не мога да мисля и пак
      около теб се увивам
      в дъжд танцуваме,
      до края в ритъм ще лудуваме.

      И нищо не ще ни спре,ни дъжд,
      ни облаци пълзящи,
      ни любов и ласки,
      нито ревност,дори и смърт,
      там сме ние и музика,
      пламенно зовяща.



      http://vbox7.com/play:afd93166
    • от smirena
      На този свят безмъвно шептя,
      а болката изгаря и не спира,
      като карма ористта си нося,
      като неспирен буен вятър.

      Присядам,на пръстта свещенна,
      земята да поеме моята болка,
      луната с лъч да ме погали,
      морето бурно да прелива.

      Докосва ми нозете с ласка,
      която само то умее да дарява.
      Поема част от болката в мене
      но тя в мене ще остане знам.

      Притихвам като птица уморена,
      заслушана в шума на вълните,
      и само вятърът нашепва тихо,
      запей,избърши сълзите.
    • от smirena
      Колко странно нещо е живота,
      любим ,скърбим,преливаме от щастие,
      забравяме колко малко ни е нужно,
      да се почувстваме щастливи.

      Накара ме да полетя и полетях,
      с любов неземна те дарявам,
      а чувствата бликат като извор,
      целувам устните ти пак.

      Опивам се от твоя плам,
      този миг за мен е вечност,
      и когато теб те няма,
      чувствам празнота голяма.

      Защо сърцето ми смути,
      душата като птица все кръжи
      и търси те без умора,
      да те зърне поне за миг.

      Вземи ме в своя свят,
      невидим за злобните очи,
      и само двама като птиците,
      волно ще носим своята любов.
    • от smirena
      Поспри ,почакай-говори,
      кое те мъчи тъй безспирно,
      кажи ми болката си сподели,
      не ме оставяй -сърцето ще боли.

      Не искай нищо от живота,
      което сам не ще постигнеш,
      не искай нищо от съдбата,
      любовта- там някъде те чака.

      Усмивка на лицето нека грей,
      че тук си днес ,че тук те има,
      дари импулс от миг щастлив,
      сърцето ти от обич прелива.

      Поспри дори за миг-кажи,
      защо не виждаш синевата,
      защо не радва те слънчев лъч,
      защо не гледаш с блян звездата.

      Роди се днес за обич необятна,
      усмивка подари на всеки срещнат,
      дари нежността в твоите очи,
      импулс блика от всеки атом светлина.
    • от smirena
      Липсваш ни приятелю
      и критиката твоя,
      приятелството що струи,
      от всяка твоя дума.

      Музите не удрят ,
      те в сърцето ни се впиват
      и думите извличат,
      дори да ни раняват.

      Поемам своята си истина,
      и любовта що грее в мен,
      с доброта света обличам,
      дори да са само думи .

      А думата е като оръжие,
      забиваш го и то кърви,
      а с нежна думя ,
      раните затваряме ,уви.
×
×
  • Добави ново...