• публикации
    74
  • коментари
    468
  • прегледи
    53142

Александър Елизаров

valentinus

205 прегледа

Открих го за себе си. Вече цял ден го чета. Ето малко от него /превод - Любомир Занев/

.......................................

Приснился сердцу листопад

И дама с розей на перроне...

На склоне лет бываешь рад

Воспоменаниям о горе.

Ах, листопад мой, листопад, -

Любовь последная. Наверно

Меня поймет лишь старый сад,

Покинутый листвой неверной.

---

Сънувах снощи листопад

и дама с роза на перона...

Старея, но се чудя как

сега ме радва този спомен

Ех, листопад като пожар,

любов последна си. Навярно

усеща същото и паркът стар,

простил се с листите неверни.

...........................................

Я так мал,

Что сам себя не вижу

В бездомной пропасти греха.

Я так велик,

Когда со мной Всевышний,

Что на звезду гляжу, безумец,

свысока.

---

Тъй малак съм,

че себе си не виждам

в бездънната греховна пропаст.

И тъй голям,

щом с мене е Всевишният,

че на звездите гледам

отвисоко.

...............................................

Разпорядится как Всевышний

Моей покорною судьбой?

Иль вновь вернусь на пепелище,

Иль пронесусь над ним звездой?

---

Какво ли ще реши Всевишният,

мойта участ щом реди?

Живот ли пак сред пепелище,

или комета сред звезди?

...............................................

Земная жизнь в метель летит.

Там буду вспоменать о ней,

Как в поездке

В пустом вагоне, где бродяга спит

В хмельных мечтах

О Царствии Небесном.

---

Животът ми сред бури пролетя.

За него ще си спомням там

като за път телесен

на скитник в празното купе заспал,

повит в мечти

за Царството Небесно.

...............................................

Я еще не умер,

Я еще не воскрес.

Сердце - это море

Горя и чудес.

Маленькое море

В зыбких берегах,

Капля Божей крови

На моих грехах.

---

Още аз живея,

още невъзкръснал.

Моят дух море е

с чудеса изпълнен.

Капка е морето,

с крехки брегове,

Божа кръв от небето

по мойте грехове.

..............................

Листопад – это исповедь

И молитва для нас.

Вновь раскрашена листьями

Придорожная грязь.

Где ты, Царство Небесное,

что мелькнуло во сне?

Может, карта той местности

на кленовом листе.

---

Листопадът е изповед

и молитва в печал.

Украсяват пак листите

руска есенна кал

Где си, Царство Небесно?

В сън сънувах те чист.

Карта с твоите местности

аз чета в кленов лист.

..........................................

Догорает в костре у дороги

В синей дымке сырая листва,

Это, может быть, письма от Бога,

Не нашедшие адреса.

---

Догарят в на огнището чертога

в пушек син шепа влажни листа.

Те писма са, писани от Бога,

ненамерили адресат.

.......................................

Със книгата старея,

жълтее вън леса,

а скръбните дървета

облени са в роса.

И листопадът плаче.

А аз чета на свещ

шейсети псалом, сякаш

молитва е пред меч.

+++

За книгою старею,

Смотрю на желтый сад,

Где скорбные деревья

В слезах отводят взгляд.

В унынье листопада

Читаю при свече

Псалом шестидесятый,

как клятву на мече.

..................................

Петдесет – не ми се спори,

на септември по средата.

А в гърдите ми умора:

май, животът ми бе вятър?

Сякаш съм изпил отрова,

но съм оцелял след нея.

Истини не търся нови,

а - душа къде да сгрея.

+++

Пятьдесят – еще не старость –

Середина сентября.

Отчего ж в груди усталость,

Будто понял – прожил зря?

Будто напоили ядом

И не дали умереть.

Истин более не надо,

Душу где бы отогреть?

.............................................

Топъл, влажен ден се е разлял.

Над храма - нимба от гарвани.

И ако не беше влетял

в стаята ми лист, бих повярвал

на ручеите пълноводни аз,

че пак се е върнал април.

Не вярвам само в твоя глас –

неискрен винаги си бил.

+++

Сегодня сыро и тепло.

Над храмом нимб грачиной стаи.

И если бы в мое окно

Не залетел листок усталый,

Я мог поверить бы ручьям

О возвращении апреля.

Твоим неискренним речам,

как ни старайся – не поверю.

...........................................

Снежинка –свята пеперуда,

се спуска в леден зимен ден.

Снежинке, ти живот мой труден,

от Бог си автограф за мен.

+++

Cнежинка-бабочка святая

С небес спускается ко мне.

Снежинка — жизнь моя земная,

Автограф Божий на стекле.

+++

"И подошёл Илия ко всему народу

и сказал: долго ли вам хромать

на оба колена…»

Третья книга Царств гл. 18, стих.21

Орёл над головою

Кружит, следит за мною

И за моей судьбой.

Я отыскал в пустыне

Колодец и святыню,

Где глубже моря капля,

И на огромном камне

Под огненной звездой,

Нас ждёт пророк седой.

....................................................




2 Коментара



Вълшебен е.

Аз бях чела преводите на Любомир Георгиев Занев.

---------------

Догарят в на огнището чертога

в пушек син шепа влажни листа.

Те писма са, писани от Бога,

ненамерили адресат.

Сподели този коментар


Линк към коментара

Валентинус, благодаря ти! Не познавам този поет, но стиховете му са прекрасни! Те са в сърцето ми! :inlove1:

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход