Премини към съдържанието
  • публикации
    74
  • коментари
    468
  • прегледи
    53522

Александър Елизаров

valentinus

238 прегледа

Открих го за себе си. Вече цял ден го чета. Ето малко от него /превод - Любомир Занев/

.......................................

Приснился сердцу листопад

И дама с розей на перроне...

На склоне лет бываешь рад

Воспоменаниям о горе.

Ах, листопад мой, листопад, -

Любовь последная. Наверно

Меня поймет лишь старый сад,

Покинутый листвой неверной.

---

Сънувах снощи листопад

и дама с роза на перона...

Старея, но се чудя как

сега ме радва този спомен

Ех, листопад като пожар,

любов последна си. Навярно

усеща същото и паркът стар,

простил се с листите неверни.

...........................................

Я так мал,

Что сам себя не вижу

В бездомной пропасти греха.

Я так велик,

Когда со мной Всевышний,

Что на звезду гляжу, безумец,

свысока.

---

Тъй малак съм,

че себе си не виждам

в бездънната греховна пропаст.

И тъй голям,

щом с мене е Всевишният,

че на звездите гледам

отвисоко.

...............................................

Разпорядится как Всевышний

Моей покорною судьбой?

Иль вновь вернусь на пепелище,

Иль пронесусь над ним звездой?

---

Какво ли ще реши Всевишният,

мойта участ щом реди?

Живот ли пак сред пепелище,

или комета сред звезди?

...............................................

Земная жизнь в метель летит.

Там буду вспоменать о ней,

Как в поездке

В пустом вагоне, где бродяга спит

В хмельных мечтах

О Царствии Небесном.

---

Животът ми сред бури пролетя.

За него ще си спомням там

като за път телесен

на скитник в празното купе заспал,

повит в мечти

за Царството Небесно.

...............................................

Я еще не умер,

Я еще не воскрес.

Сердце - это море

Горя и чудес.

Маленькое море

В зыбких берегах,

Капля Божей крови

На моих грехах.

---

Още аз живея,

още невъзкръснал.

Моят дух море е

с чудеса изпълнен.

Капка е морето,

с крехки брегове,

Божа кръв от небето

по мойте грехове.

..............................

Листопад – это исповедь

И молитва для нас.

Вновь раскрашена листьями

Придорожная грязь.

Где ты, Царство Небесное,

что мелькнуло во сне?

Может, карта той местности

на кленовом листе.

---

Листопадът е изповед

и молитва в печал.

Украсяват пак листите

руска есенна кал

Где си, Царство Небесно?

В сън сънувах те чист.

Карта с твоите местности

аз чета в кленов лист.

..........................................

Догорает в костре у дороги

В синей дымке сырая листва,

Это, может быть, письма от Бога,

Не нашедшие адреса.

---

Догарят в на огнището чертога

в пушек син шепа влажни листа.

Те писма са, писани от Бога,

ненамерили адресат.

.......................................

Със книгата старея,

жълтее вън леса,

а скръбните дървета

облени са в роса.

И листопадът плаче.

А аз чета на свещ

шейсети псалом, сякаш

молитва е пред меч.

+++

За книгою старею,

Смотрю на желтый сад,

Где скорбные деревья

В слезах отводят взгляд.

В унынье листопада

Читаю при свече

Псалом шестидесятый,

как клятву на мече.

..................................

Петдесет – не ми се спори,

на септември по средата.

А в гърдите ми умора:

май, животът ми бе вятър?

Сякаш съм изпил отрова,

но съм оцелял след нея.

Истини не търся нови,

а - душа къде да сгрея.

+++

Пятьдесят – еще не старость –

Середина сентября.

Отчего ж в груди усталость,

Будто понял – прожил зря?

Будто напоили ядом

И не дали умереть.

Истин более не надо,

Душу где бы отогреть?

.............................................

Топъл, влажен ден се е разлял.

Над храма - нимба от гарвани.

И ако не беше влетял

в стаята ми лист, бих повярвал

на ручеите пълноводни аз,

че пак се е върнал април.

Не вярвам само в твоя глас –

неискрен винаги си бил.

+++

Сегодня сыро и тепло.

Над храмом нимб грачиной стаи.

И если бы в мое окно

Не залетел листок усталый,

Я мог поверить бы ручьям

О возвращении апреля.

Твоим неискренним речам,

как ни старайся – не поверю.

...........................................

Снежинка –свята пеперуда,

се спуска в леден зимен ден.

Снежинке, ти живот мой труден,

от Бог си автограф за мен.

+++

Cнежинка-бабочка святая

С небес спускается ко мне.

Снежинка — жизнь моя земная,

Автограф Божий на стекле.

+++

"И подошёл Илия ко всему народу

и сказал: долго ли вам хромать

на оба колена…»

Третья книга Царств гл. 18, стих.21

Орёл над головою

Кружит, следит за мною

И за моей судьбой.

Я отыскал в пустыне

Колодец и святыню,

Где глубже моря капля,

И на огромном камне

Под огненной звездой,

Нас ждёт пророк седой.

....................................................



2 Коментара


Препоръчани коментари


Вълшебен е.

Аз бях чела преводите на Любомир Георгиев Занев.

---------------

Догарят в на огнището чертога

в пушек син шепа влажни листа.

Те писма са, писани от Бога,

ненамерили адресат.

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход

×

Информация

Този сайт използва бисквитки (cookies), за най-доброто потребителско изживяване. С използването му, вие приемате нашите Условия за ползване.