• публикации
    58
  • коментари
    175
  • прегледи
    31414

Кажи ми, Птицо

Slyncheva

273 прегледа

- Хей, Птицо!

Защо си толкова унила?

Не вярвам аз, че виждам –

как глава с крило си скрила.

Какво се случва с теб? Кажи ми!

Не бях те срещала такава в моите очи.

Топъл поглед ти, дари ми

и скърбите си сподели.

- Стара съм.

Живях аз твърде дълго.

Прекалено много, май, видях.

И бях свободна и безгрижна,

но не щеш ли, златна клетка, сама си пожелах.

Не знаех аз, какво избирам...

Твърде късно осъзнах!

Отначало, грижише се той за мене

и мислех, че завинаги ще е така.

Излъгах се от хубавата клетка

и от свежата храна.

Остави ме да чакам,

да ме убива всеки ден глада.

И гладна бях и жадна,

някой ден чудо де се случи.

Да се появи отново

и кафеза да отключи.

Милиарди пъти се опитвах да избягам.

И мъчих се.. но не успях.

Не спирах да се моля,

поне по-мъничко да страдам.

Накрая просто спрях...

...Обаче той дойде,

освободи ме.

И аз щастлива бях.

Но не тръгнах с мойто ято

да се рея сред звездите.

А останах, омагьосана отново,

не от златна клетка, а от златен прах.

Сама окови сложих на краката

и после доверих му се,

и той отряза ми крилата.

Но и таз магия не беше вечна,

като че ли, за мойта участ зла...

Успях аз да прогледна.

Ах, колко сляпа съм била.

По-добре би било обаче,

незряща да остана,

така не бих разбрала

в какво превърнах се сама.

Но избягах най-накрая

от таз фалшива красота.

Отлетях аз надалече.

Сега не може да отнеме мойта свобода.

- Тогава, Птицо, всичко е наред!

Недей се кри под тази перушина.

Защо тъй тъжна още си, кажи ми!

Нали веч` бедата те отмина?

- Отмина ме бедата,

но дълбока диря остави тя в душата.

Крия се под тази перушина,

защото ме е срам да си призная,

колко глупава била съм.

Как допуснах да се случи,

собствения свят сама да срина ?!?...

16.04.2008г.




2 Коментара



Колкото и високо да полетиш болката си остава своята следа. Тя напомня за себе си от време на време, пулсира...Но нека тази болка направи птицата ти по-силна духом и да разпознава вече фалша...

Сподели този коментар


Линк към коментара

Хората казват, че се учим от грешките си. Но незнайно защо, има такива, които ги повтаряме и повтаряме.... макар че сме се поучили от тях. Искаше ми се тази да не е от повторяемите, но уви.

Дано си права!

...Но нека тази болка направи птицата ти по-силна духом и да разпознава вече фалша...

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход