• публикации
    58
  • коментари
    175
  • прегледи
    31409

* * *

Slyncheva

182 прегледа

***

Господи, моля Те, нека оздравее!

Господи, моля Те, нека живее!

Той е малък още, моля Те го пощади!

Рано му е още за подобни беди.

Обичам го безкрайно много

и се чувствам виновна за всичко това,

което се случва с него сега.

Моля Те, нека спре да го боли!

Моля Те, нека се спаси!

Щастие мое, не ме напускай!

Остани!

Обичам те адски силно!

Моля те, прости!

Ако можех, щях да върна всички тези дни.

Направих грешка, че те взех при мен.

Сигурно се чувстваш като в плен.

Знам, сгреших, прости ми.

Но не си върви сега.

Обичам те безумно много!

Не ме оставяй сама.

Ще направя всичко, само оздравей!

Моля те, оправи се! Моля те, живей!

Обичам те! Обичам те безкрайно много!!!

/На Г./

16.04.2007г.

***

Сбогом! Ще ми липсваш много.

Сбогом! Душата ми тъжи.

Сбогом! Винаги ще те обичам.

Сбогом! Сърцето ми кърви.

Щастливи бяха с тебе дните,

били те малко дори.

С радост изпълнени очите,

до мен, когато беше ти.

Смъртта обаче, рано те споходи.

Животът не те пощади.

Съдбата ти коварна и жестока се оказа.

Не се намери Ангел над теб да се смили.

Обичам те завинаги!

/На Г./

18.04.2007г.

* * *

Аз виках те, преди години,

но ти, така и не дойде.

Когато спрях с молбите,

ти сети се, че имаше едно дете.

Едно дете с подпухнали очи...

И всяка вечер твойто име се зовеше.

Едно дете с болки в гърди...

И всяка вечер твойто име се крещеше.

Но изморих се да те чакам.

Аз срещнах светлина

в моето мъничко щастие,

побиращо се в дланта едва.

Отправих се към вкъщи с него,

притиснала го силно към гръдта.

И бях щастлива и ненужна

на болката... скръбта.

Но ти проклета си! Проклета!

Сети се да дойдеш,

след десет месеца любов.

Щастието взе ми!

Погреба го в онзи ров!

Аз зовях те, Смърт! Зовях те!

Но ти не чу вика!

Защо, когато нямах нужда да те чакам,

Появи се и ми взе смеха?

Защо дойде неканена в дома ми?

Защо ми го отне?

Той беше всичко,

той беше моето сърце!

/На Г./

24.01.2008г.

Искам да заспя.

Кажи ми, може ли?

Ще се рея ,

но не сред спомени.

Ще бъда там, с него.

Той разбираше

мълчаливите слова.

Ако тогава бях умряла,

значи, помогнал ми е пак да се родя.

Ако съм умирала,

издърпал ме е на повърхността.

Имам нужда пак да е до мен,

обаче Ти ми го отне.

Защо при себе си го взе?

Искам да заспя.

Може ли?

С него искам аз да съм.

С него искам да летя...

Той разбираше, когато замълча...

/На Г./

08.03.2008г.




0 Коментара


Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход