• публикации
    58
  • коментари
    175
  • прегледи
    31414

18.04.2007г

Slyncheva

169 прегледа

Какво бе времето преди една година? –

Мрачно и валеше!

Какво усетих, щом животът си замина? –

Нищо. Просто ме болеше!

Защо те поверих в тяхните ръце ли? –

За измислена надежда.

След час аз щях отново да се върна,

да си те взема с мен

и към вкъщи щастлива да си тръгна.

Всъщност, до някъде така и стана –

върнах се и си те взех.

... Те посрещнаха ме с усмивка

и казаха, че трябва да умреш.

Не очаквах тези думи аз да чуя,

уж всичко трябваше да е наред...

Заплаках, присвих си коленете,

а те очакваха да чуят само „да”.

Не исках още да те мъча – съгласих се.

Казаха, че нямам избор, трябвало да е така.

И само каза „Не плачете!”,

обърна се към мен.

С теб и част от мене си замина.

Проклинах онзи ден.

За последно чух, как от болка ти извика

и после в кашонче си те взех с мен.

/На Г./

18.04.2008г




4 Коментара


Даже бих казала, че е разтърсващо...

... беше разтърсващо. Поне аз така го изживях... Но - минало.

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход