Holy Bible

Kреационизъм

david.emk

589 прегледа

Kреационизъм

http://creationism.hit.bg/

С промит мозък ли сте?

Съкратена версия на лекцията на д-р Дуейн Гиш в университета в Дейвис, Калифорния.

По принцип, сведенята трябва да бъдат проверявани, преди да се прави заключение по даден въпрос. От Вас искам да проверите фактите без предразсъдъци.

Отказът на науката да приеме Творението като възможно обяснение за произхода на света е неоправдан. Учащите са индоктрирани, без да са им дадени всички необходими данни. Това може да бъде оправдано, ако разгледаме отблизо Творение и Еволюция. Първо нека видим всяко едно от двете твърдения.

Еволюционистът твърди, че Животът постепенно е произтекъл от едноклетъчно, което пък е произлязло от мъртва материя. Креационистът вярва, че Животът и нашето съществуване са дайствие на един Творец.

131210.jpgДанните, с които еволюционистът трябва да защити своята теза, са вкаменелости, които показват постепенното развитие от по-низши форми в по-комплексни. Това би трябвало да е видно от наличието на вкаменелости в много междинни форми. Данните в защита на Творението са изкопаеми, демонстриращи сложни форми на Живот, появили се спонтанно, без нисши организми, които да се развиват в комплексни форми. Според вкаменелите свидетелства внезапна поява на широк спектър безгъбначни откриваме в Камбрийския слой. Милярдите изкопаеми там са високо организирани форми на Живот, без факти сочещи, че тези комплексни форми идват от по-прости. Според еволюционистите, милярди години изтичат преди едноклетъчното да се превърне в сложни животни. Съществуват много факти в науката за едноклетъчни, амеби, мекотели и микробактерии от докамбрийския слой. Тaм би трябвало да намерим междинни форми за тези едноклетъчни и за камбрийските животни, ако те са съществували. Милярди високоорганизирани животни, трилобити, брахилоди, корали, червеи, медузи и пр. внезапно се появяват без сигнал за бавно развитие от по-низши форми. Също така, в целия спектър на изкопаеми вкаменелости има забележително отсъствие на междинни форми, така важни за еволюцията. Според еволюционистите, необходими са 100 милиона години, за да може рибата да произлезе от безгръбначното. Няма никакви свидетелства, че това се е случило.

Отново еволюционистите твърдят, че са трябвали 50 милиона години на рибата, за да стане земноводно. Няма ги предходните форми! Например, нито едно изкопаемо не е намерено с отчасти хриле, отчасти нозе. Това е валидно за всички растителни и животински видове. Всички комплексни живи организми, като гръбначни, риби, земноводни, влечуги, птици и хора, се появяват внезапно. Цитирам коментари на видни еволюционисти: Дарвин признава, че: "Според теорията, многобройните междуформи би трябвало да съществуват; защо тогава не ги намираме в различните слоеве. Количеството междинни форми, между живи и изчезнали видове, трябва да е огромно."Професор Симпсън от Харвардският университет казва: "Празнините между класове, родове и видове са систематични и винаги огромни." Професор Е. Ж. Корнър от Кембридж казва следното: "Без предупреждение мисля, че вкаменелите ископаеми са в услуга на теорията за специално творение." Няма факти за един вид, който се променя в друг. Както покойният професор Голдшмид от Калифорнийският университет казваше: "Добре е да помним, че никой не е успял да произведе дори един вид чрез натрупване на микромутации." Ако еволюцията е истина, защо не виждаме развитие днес? Би трябвало да се появят нови организми. Ако еволюционният процес наистина съществуваше в миналото, то трябва да оперира и днес.

131211.jpgВкаменелостите на архиоптерикса, твърдят някои, е звено между влечуги и птици. Но има много големи разлики между влечуги и архиоптерикс. Имал е криле, пера и е летял! Фактът че имал нокти на крилете, не доказва влечугов произход. Днес има две птици с нокти на крилете! В наши дни всички палеонтолози считат архиоптерикса за птица. Тъй наречената конска серия е създадена повече от въображение, отколкото от факти. Изкопаемите от тази серия не са в право протичане на времето, както твърди еволюцията, и главните родове се явяват внезапно и без междинност. Интересно съответствие съществува и в скелетната им структура. Еохипус е имал 18 чифта ребра, Орохипус само 15 чифта, Плиохипус скача на 19, а Еккус скоти - обратно на 18 чифта ребра. Дарвин цитира жирафа като ярък пример за естествен подбор. Той смята, че вследствие на суша зелените листа са останали по върховете на дърветата и жирафите с къси вратове са измрели, докато тези с дълги оцеляват. Никъде не се намират вкаменелости, които да показват, че жирафи с къси шии изобщо са живяли. Какво тогава би се случило с младите жирафчета, които имат сравнително къси шии? Дарвин не е знаел, че физическите данни в поколенията се програмират от ДНК код или Родителския Генетичен материал, а не от опъване на шия или други телесни упражнения.

Корицата на списание "Наука" от дек. 1966 г. показва вкаменен прилеп, приписвайки му 50 милиона години. Казват, че е най-старият прилеп! Защо няма промени след 50 милиона години?

Добре е да погледнем "фактите", които антрополозите събират в опита си да покажат еволюцията на човека.

Някои считат Рамапитекус за хуманоид (човекоподобна маймуна) и тази присъда е направена на базата на няколко зъба и част от челюстта. Това са всички налични фрагменти.

Нови вкаменелости на Рамапитекус бяха отркрити наскоро. Те ясно показват, че не е вид между маймуна и човек, а съвременен орангутан.

131212.jpgАвстралопитекът бе открит от Дарт през 1924г. Той подчерта маймуноподобността на черепа, но вярваше, че зъбите са човешки. Мозъкът е бил 1/3 от този на днешният човек. а ръстът 120 см.

Анатомиците Зукерман и Окснард, и двамата еволюционисти, след дълги изследвания, използвайки последните методи на анализ, заключиха, че Австралопитекът не е ходил изправен и не е вид между маймуна и човек.

През 20-те години фрагменти от череп, челюст и зъби бяха намерени в една скала близо до Пекин. През Втората Световна война находките изчезнаха. Тези твари са били убивани и изяждани, а черепът е бил запазван като трофей. Някои видни антрополози считат, че той е от Човек. Пекинският човек, обаче, е бил просто една голяма маймуна. "Човекът от Ява" е събран от бедрена кост, горна черепна част и 3 кътника. Те са намерени в обсег на 20 метра в продължение на 1 година. Д-р Дюбоа, откривателят, от 30 годни прикрива, че е намерил човешки череп близо до "Човекът от Ява", в същия слой. Човекът е съществувал, когато това създание е живяло. Бедрената кост е човешка, а черепната част - от голяма маймуна. Преди смъртта си, след като успя да убеди повечето скептици, Дюбоа промени становището си и реши, че "Човекът от Ява" е веорятно голям гибон и въобще не е човекоподобен. Неандерталецът има скелетна структура като на днешният човек и черепен обем, надвишаващ нашият. Твърди се, че е живял преди 100 хил. години, докато скоро станаха 25 хил., но всички антрополози вярват, че той е толкова човек, колкото Вие и аз.

Има цели скелети на кроманьонци, а черепните им обеми са по-големи от тези на съвременния човек. Ако беше жив и вървеше по улицата днес облечен, щеше да остане напълно незабелязан.

Най-смущаващите "липсващи звена" за еволюционистите са Небраска и Пилтдаун. По време на процеса за еволюцията в Тенеси, беше изнесено от учени свидетелството за "Човекът от Небраска", като доказателство за тази теория. Единствено У. Брайън протестира срещу оскъдното свидетелство. То бе зъб, който се предполага, че е принадлежал на историческия човек, живял преди милион години. По-късно обаче, когато вкаменелостите бяха извадени, бе открито, че т. нар. Небраска човек е свиня. Предполагам, че това е случай, в кото свиня превърна еволюционист в маймуна! През 1912 г. Даусън представи Пилтдаун. Парче челюст, два кътника и част от череп са "фактите", приветствани от експерти като мамуночовек на около 1/2 милион години.

През 1953г. измамата бе разкрита. Челюстната кост е от маймуна; зъбите старателно изпилени, а костите пигментирани. Лекотата на това мошеничество, което подведе научните авторитети, илюстрира огромното влияние на предпознанието сред еволюционистите.

Близо до Глен Роуз, Тексас, стъпки от динозавър са намерени в леглото на река Палъкси. В същия слой има други следи, за които някои твърдят, че са човешки, макар това да е спорно. Еволюционистите отхвърлят такива открития по причини, цитирани от А. Ингълс: "Ако човек ... е съществувал в Карбонния период в каквато и да е форма, то цялата геология е напълно погрешна и всички геолози трябва да напуснат работа и да станат шофьори. Така че поне в настоящия момент науката отхвърля това привлекателно обяснение, че човек е оставил тези мистериозни следи." През 1973г. в издание на "Ридърс Дайджест" излезе репортаж за две феноменални открития от Африка. Те здраво разклатиха света на антропологията, понеже хвърлиха предизвикателство срещу теорията за човешкият произход. Първото бе череп, определен от еволюционистите на 2.8 милиона години. Болшинството научни издания гласят, че първият човек е живял преди не повече от 1 милион години. Въпреки че намерените кости са по-съвременно от тези на Питекантропа, това е нашият предполагаем човекоподобен праотец. Очевидно, те не могат да бъдат истинските ни праотци, защото не може родителите да бъдат по-млади от своите деца? Второто бе намирането на скелети на култивирани хора, живели преди 100 хил. години. Те са знаели миньорство, писменост, смятане и са имали сложни оръдия на труда. Според еволюционистите, обаче, такъв тип култивирани люде би трябвало да се появят на сцената 65 хил. години по-късно.

Ричард Лийки, човека намерил черепа, който датира отпреди 2.8 милиона години, коментира откритията по време на една конференция в Сан диего. Той каза следното: "Тези находки помитат всичко онова, което ние мислехме за човешката еволюция и аз нямам нищо друго да Ви предложа в замяна."

Нека сега разгледаме възникването на Живота. Случайно, нищото се превръща в субстанция, от която се развиват високоорганизирани структури, без намеса на Творец. Дарвинистите смятат, че Животът или клетката са се появили случайно. Аминокиселините, например, са дошли случайно. От тях се формират необходимите протеини. Проблемът е, че унищожаването на проста химическа смес, като аминокиселината от ултравиолетовото лъчение или електрични разряди, далеч надхвърля шанса за формиране. Така никога не би се произвело значително количество химически съединения. Неопределима бариера е, че аминокиселините трябва да се подредят по определен начин, за да се формифа протеин, както думите в изречение. Законите на химията и физиката не могат да направят това. ШАНСЪТ ПРОТЕИН ДА СЕ ФОРМИРА СЛУЧАЙНО ОТ 50 АМИНОКИСЕЛИНИ БИ БИЛ 1 x 10(65) ИЛИ ПРОСТО КАЗАНО 100, 000 000, 000, 000, 000, 000, 000, 000, 000, 000, 000, 000, 000, 000, 000, 000, 000, 000, 000, 000 НА ЕДНО. Дори най-простата клетка съдържа няколко хиляди видове протеини и множество ДНК, РНК и други комплексни молекули, аранжирани в невероятно сложни структури и системи. ДНК и РНК произвеждат протеини и ензими, а протеинните ензими правят ДНК и РНК. Кое се е появило първо?

Доктор Пири от Ротхамстедската експериментална лаборатория в Харпенден, Англия отрича цялата концепция за спонтанен биогенезис, поради основният прост факт, че "комплексни молекули като протеина не се появяват внезапно никъде в нашия научен опит. Всички форми на живот, познати днес, зависят от протеин."

Доктор Джон Моор говори на Годишната сесия на Американската асоциация за научен напредък. Той описа идеята за човек, произлязъл от "амеба в морски бульон" като невероятна религия, но не и наука. Д-р Моор каза: "Хромозомните вариации при животните не отговарят на еволюционната теория. Не съществува никакъв модел за увеличаване на хромозомите от по-прости към по-сложни организми, а именно това би трябвало да се случи ако еволюцията е истина. Наследственият код в гените на хромозомите показва богати вариации; жабите имат повече генетичен материал от хората, което противоречи на еволюцията. Дарвинизмът е по-нелогичен, отколкото биологичен."

Професор Хенри Морис онагледи как теорията за еволюцията противоречи на всеобщия закон на термодинамиката. Вторият закон на Термодинамиката гласи, че всички неща, оставени сами на себе си, винаги вървят от сложно към просто, от организирано към хаос. Еволюцията изисква точно обратното - постоянно развитие от по-прости към по-комплексни форми. Нека подчертаем и сложността на порядъка и дизайна на нашата планета и на цялата Вселена. Изследвайки земята, откриваме, че масата и размера й са прецизно изчислени. Ако диаметърът й беше 11 500 км. вместо 12 800, то цялата планета, поради тънката атмосферна мантия, би се преърнала в сняг и лед. Ако размерът на земята варира само с 10 процента, по-голям или по-малък никакъв живот не би бил възможен. Ако средната температура на земята се повиши с 2 или 3 градуса, можете да кажете сбогом на големите градове, тъй като полярните шапки биха се разтопили и би ги залял потоп. Това би унищожило стотици хиляди квадратни км от най-плодородната почва. Земната ос, която е насочена към Полярната звезда, е наклонена точно на 23 градуса към земната орбита. Привидно сранен, но точно поради този ъгъл слънцето отива на север през лятото и на юг през зимата, като така ни дава 4-те сезона. По същата причина има два пъти повече земя, годна за култивиране и заселване, отколкото ако слънцето бе само около екватора без сезони. Какво би се случило, ако земната ос бе наклонена по който и да било друг начин? Ние живеем по чудо на тази планета, защитени от 8 убийствени слъневи лъчи, чрез тънък слой озон. Ако този озонов пояс, разположен на 65 км височина и широк 3 мм се оттегли в космоса, животът на земята моментално би изчезнал. Друго е, че в контекста на цялата останала част от Вселената, ние имаме Океан! В космоса течна вода, солена или прясна е екзотична рядкост. Обратно на общото мнение, течното състояние е изключение; повечето материя в космоса се състои от горящи газове, като звездите, или ледени блокове, плуващи в пространството. Изключителната точност и плавност, с която Вселената функционира, подобно на безупречен механизъм, може да се онагледи с пътя на земята около слънцето. Пълен оборот е равен на 365 дни, 5 часа, 84 мин. и 48 секунди. Никой, освен един Вечен БОГ не може да постигне такава безгрешна и продължителна ПЕРФЕКТНОСТ.

В Библията се казва: "Понеже от създанието на света това, което е невидимо у Него, сиреч, вечната му сила и божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията, така щото човеците остават без извинение" (Римляни 1:20) "В началото Бог сътвори" продължава да е най-актуалното изявление за произхода на вселената и всичко, което тя съдържа.

Горният текст е една редактирана и доста съкратена версия на лекция на Доктор Дуейн Гиш в университета в Дейвис, Калифорния. Публикувано от "Мисия България" (1998г.) Дуейн Гиш, професор (Биохимия, Бъркли) е вицепрезидент на Института за Креационни изследвания в Ел Кахон, Калифорния. Има над 18 години биохимични изследвания в Корнелския медицински център, вирусната лаборатория в Бъркли и фирмата Ъпджон. Над 700 учени с академични титли са активни членове на Обществото за Керационни изследвания.

ИНФОРМАЦИЯТА Е ВЗЕТА ОТ : http://creationism.hit.bg/

Летяща риба.

По материали от статия на Йоахим Шевен в германското издание LEBEN от 8, 1996 публикувано от музея на креационизма Lebendige Vorwelt.

131230.jpgРибите членове на семейство Exocoetidae, което е едно от семействата известни ни като “летящи риби” притежават уголемени гръдни перки. Изстрелвайки се от водата с голяма сила те разперват тези перки подобно на криле, за да планират във въздуха понякога до няколко десетки метра. Дарвинистите разглеждат тази невероятна способност като нещо, което е резултат от случайно развитие на нещата. Те вярват, че някога риба подобна на тази, но с обикновени перки (и без способност да планира) е имала в потомството си индивид, при който в резултат от случайна генетична грешка гръдните перки са били само с няколко милиметра по-дълги от нормалното. Това трябва да и е дало предимство при оцеляването, защото, когато е била преследвана от хищници, тя е можела да планира малко повече след като се е изстрелвала от водата. Тези, които са можели да планират по-малко е било по-вероятно да бъдат изядени. От тук се приема на вяра и се преподава, че летящите риби постепенно са еволюирали до сегашното си състояние да имат много големи гръдни перки. За щастие на тези, които са скептични по отношение на тази еволюционна теория има вкаменелости на такива “летящи риби”, които са намерени в скалите и ни позволяват на подложим тази теория на проверка! Примерът, който виждаме на снимката е от скала в Ливан от Кратацеоса и ни показва, че “най-ранната” риба Exocoetidae, която ни е позната е имала гръдни перки, които са били точно толкова големи, колкото на тези в наши дни. Не са ни известни никакви образци, които да демонстрират “частично уголемени” перки, както еволюционистите биха очаквали. Има и други вкаменени риби със също толкова уголемени гръдни перки в скали от така нареченият период Триас, който ако бихме вярвали в еволюционният начин за датиране трябва да е бил със 100 милиона години по-рано. Това със сигурност е добавка към лошите новини, за тези, които вярват в еволюционният произход на тези летящи риби. Бележка : По материали от статия на Йоахим Шевен в германското издание LEBEN от 8, 1996 публикувано от музея на креационизма Lebendige Vorwelt.

ИНФОРМАЦИЯТА Е ВЗЕТА ОТ : http://creationism.hit.bg/

Открийте разликите!

Удивителни живи вкаменелости.

Всяка от двете снимки по-долу (предоставени ни от д-р Йоахим Шевен) показва две различни разновидности на двучерупковата мида Anadara.

Можете ли да забележите разлика между вкаменените и живите представители на вида? Според еволюционистите и други привърженици на идеята за милиони години, разликата е около три милиона години – но те са идентични!

131232.jpg131233.jpgГорна снимка е iving bivalve, Жива Anadara, долна снимка fossil bivalve, Вкаменена Anadara Дясната снимка представя две разновидности на вкаменена Anadara намерени в Италия в скали, за които се твърди, че са от периода Плиоцен. Мидата с леко разместени черупки се казва Anadara corbulides, а другата е Anadara natalensis. На снимката по-горе се виждат два абсолютно идентични живи образеца, които дори са подредени по същият начин. Представете си – от нас се очаква да повярваме, че са изминали три милиона години и не е настъпила никаква промяна и никаква “еволюция”, която да може да се наблюдава. Обърнете внимание, че :

1. Мекотелите с черупка като тези дават много повече поколения и за много по-кратко време от хората. Броят поколения, които са се родили, предали са ДНК информацията си на следващото поколение и след това са умрели, трябва да е бил огромен.

2. Всеки път, когато се появява ново поколение и ДНК се копира има възможност за появата на мутации (грешки при копирането, чрез които според еволюционистите напредва еволюцията). Креационистите също вярват, че мутациите могат да причинят промени, но те увреждат информацията причинявайки нейното намаляване или повреждане.

3. С появата едно след друго на милиони поколения от тези мекотели с черупка и присъствието на мутации са били налице и най-различни видове натиск от страна на заобикалящата ги среда като промяната на условията, хищниците, борбата за оцеляване и т.н. Според еволюционистите процесът на естествен подбор протичащ под влиянието на изброените фактори би въздействал на мутациите, за да доведе до еволюционни промени. На практика е трудно да бъде побрано от умът ни да си представим, дори да е имало милиони години, как видовете са успели да избегнат дори минималната промяна пък дори и била тя в посока към дегенериране. В действителност примерите като този са нещо обичайно. Много от тях са изложени в музеят за креационизъм LEBENDIGE VORWELT в Хаген-Хохенлимбург в Германия, който е ръководен от д-р Йоахим Шевен. Колекцията на музея от така наречените “живи вкаменелости” съдържа стотици образци. Експертите по вкаменелостите вече говорят съвсем открито и често за “стазис” като нещо обичайно, което се наблюдава при вкаменелостите. Това просто казано означава “да си останеш същият”, което от своя страна звучи като противоположното на еволюция.

Какво бихме очаквали да показват вкаменелостите ако се основаваме на сравнително скорошно сътворяване на света в рамките на шест дена и потоп със световни мащаби?

* Някои същества, които откриваме във вкаменелостите ще бъдат донякъде по-различни от техните съвременни представители поради генетичните вариации вътре в рамките на вида от времето на потопа до днес, но те ще са все още представители на същият основен вид.

* Някои същества, чиито вкаменелости откриваме не биха имали живи представители днес, защото изчезването на видове е реален факт от живота след навлизането в света на смъртта като наказание, но това не е еволюция.

* Някои вкаменелости ще бъдат точно същите както и съвременните видове точно както е и в нашият пример, защото в действителност само няколко хиляди години разделят двата образеца, които показахме, а не милиони години.




0 Коментара


Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход