• публикации
    58
  • коментари
    175
  • прегледи
    31414

Не бих могла да дам име

Slyncheva

131 прегледа

Стоейки у дома, опитвайки се да хвана смисъла на филм, от който разбирам едва половината реплики, се почука на вратата. Зачудих се, че се чука, а не се звъни и реших, че ми се е счуло. След секунда най-добрият ми приятел излезе. Стана ми още по-странно, къде тръгна по пижама?!? След малко се върна.

-Куриерът почука на вратата и ми каза, че бащата на съседката се е заключил отвън, излизайки да вземе пратките си. И ... ме попита дали мога да помогна с нещо. А човекът е гол до кръста, много е възрастен, явно е претърпял операция на скоро, не знам и едни маркучи му стърчат от корема... Много неприятна гледка!

-И ти какво му каза?

-Не! Съжалявам, но не мога да помогна с нищо. И затворих вратата.

-Е, защо?!? Покани го вкъщи! – отвърнах му, без да се замисля.

На него му стана малко тегаво.... повъртя се няколко секунди и пак излезе. Отиде до домоуправителката с надеждата, че жената може да направи нещо, но отвърнала само:

-Не мога да ви помогна! – и треснала вратата.

Слезе отново на нашия етаж, станало му жално и поканил старецът да дойде вкъщи, докато измислим нещо.

Той влезе, поздрави ме и седна на стола пред компютъра. Тъй като беше полугол, му донесохме едно зимно яке и му помогнах да го облече, за да не настине. Започнаха луди търсения из интернет, на човека в нашия район, който се занимава с подобни проблеми. После търсихме номера на фирмата, в която работи дъщеря му. Като за начало трябваше да започнем с името й. Донесох му лист и химикал и го помолих да го напише, понеже нито аз, нито най-добрият ми приятел разбирахме какво говори. Обаче той започна да ми спелува името до един момент, в който аз съвсвем нищо не му разбирах и се почувствах ужасно, че не мога да разбера човека и не мога да помогна. А той говореше едва-едва, неразбираемо.... Със сетни усилия научихме името на жената, после я търсихме из интернет-указателите, но нищо. Попитахме го кога ще се прибере, а той каза „Вечерта!”. На приятелят ми, му стана лошо, когато чу казаното. Нашите отношения със съседката са доста обтегнати и той започна да си мисли най-лошото... „Ами ако му стане нещо, все пак е болен човек.Ами ако умре!?! Тука ще има полиция, линейки, тя може да подаде жалба срещу мен, че съм виновен за смъртта му...” В следващия момент се сетих, да го питам за мобилния номер на дъщеря му. Не можех да повярвам, че го знае наизуст. Най-добрият ми приятел се обади на дъщеря му и й обясни ситуацията. След 10мин вече беше тук. Не спираше да благодари за помощта. И тръгвайки от апартамента, старецът се обърна към нас и ни благодари с един ужасно топъл и сърдечен поглед.

Почувствах се много особено. Не мога да го обясня. Стана ми приятно, че успяхме да помогнем на човека, но и много ме натъжи реакцията на домоуправителката – много възрастна госпожа, привидно много мила и любезна. Но май само привидно...




3 Коментара


Домоуправителката със сигурност си е помислила същите неща :

Нашите отношения със съседката са доста обтегнати и той започна да си мисли най-лошото... „Ами ако му стане нещо, все пак е болен човек.Ами ако умре!?! Тука ще има полиция, линейки, тя може да подаде жалба срещу мен, че съм виновен за смъртта му...”

и е отказала.

Норнална реакция.Няма какво да и се чудите.

Вашата е за похвала.

Сподели този коментар


Линк към коментара
Домоуправителката със сигурност си е помислила същите неща :

и е отказала.

Норнална реакция.Няма какво да и се чудите.

Да... най-вероятно си прав.

Вашата е за похвала.

Благодаря ти!

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход