• публикации
    85
  • коментари
    90
  • прегледи
    86849

Indifference

Lagrima de oro

140 прегледа

Безразличието на хората. Това е тъжно. Никой вече не забелязва, че съществувам, защото този дребен факт няма значение за никого... Като всеки ден вали е много трудно. Трудно е да се сетя за житата. Или за розата. Трудно е да се сетя за вятъра при катедралата, за стискането на една приятелска ръка в киното със смешни очила. Мъчно ми е от всички спомени и боли. Тихо ми е и искам да съм сама. Някои само ми разказват своите истории. А хората, за които говори душата ми са ме забравили... Отново самота и забрава, тъга, сълзи, защо не мога да го променя... Може би скоро и на моята улица ще изгрее слънце.. Дано доживея щастливите дни...




2 Коментара



Хей, момиче! Всеки има трудни периоди! Недей така отчайващо да подхождаш към текущата ситуация при теб. Умишлено казвам текуща, защото всичко е с времето си, нищо не е вечно. Както и преди съм писала, няма да преоткрия нищо ново с думите си, нито биха помогнали, тъй като докато все още боли, не може да прогледнеш от сълзите в очите си и истински да осмислиш случващото се и думите на хората около теб... Но... не знам какво ти е, обаче ..., я вземи и се усмихни! Всичко ще се оправи! Поне така ми казва баща ми, когато попадна в тежка ситуация. До сега не ме е лъгал! ;)

Дано скоро една хубава, голяма и положителна промяна те връхлети! :P

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход