• публикации
    85
  • коментари
    90
  • прегледи
    86854

За нежността на едно пухче

Lagrima de oro

138 прегледа

Днес, приклещена между някакви едри потни младежи в един стар и шумен трамвай ми се случи нещо толкова прекрасно. През отворения прозорец влетя едно пухче от дърво, сигурно някой от полените, които предизвикват алергии, кихавици и подсмърчания. За радост, аз не страдам от такива :) Както и да е, подухна вятър и развя косата ми в лицето на единия младеж и влетя онова пухче. Вместо да влезе в носа ми, както предполагах, се завъртя и кащна на шията ми. Погали ме леко със своите прозрачни реснички и си отлетя. Може да беше за миг само, но беше така мило и нежно, по-мило от държанието на десетки хора към мен. И онзи топъл следобеден вятър ми напомни за един ден преди 2 години. Когато се прибирах по едни широки улици, на едно чудно място, мястото, което е дом на мечтите и щастието ми... Какви чудеса могат да се случат само в един трамвай...




6 Коментара



Мда, понякога в един миг получаваме нежност, която оставя следа за дълго време...

Сподели този коментар


Линк към коментара

Жалкото е, че често пъти близките ни хора не ни я дават... И все пак е хубаво, че я има :)

Сподели този коментар


Линк към коментара

Да, разбирам те, на мен също ми липсват толкова неща, които са по-близо до теб...Каква ирония, нали, както винаги с нас. Липсваш ми и ти приятелю...

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход