• публикации
    74
  • коментари
    468
  • прегледи
    53156

бяло и черно

valentinus

194 прегледа

ние сме пръстите свирещи

по камъните на времето

ние сме вълците виещи

на конник самотен зад стремето

ние сме клонките цъфнали

на нежна японска магнолия

ние сме мърша заръфали

орки в недрата на Мория

ний сме чада на Единия

който създал е Вселената

ний сме деца и на сивия

зъл господар на Геената

http://vbox7.com/play:df559a7e




13 Коментара



Ние сме тези, които, свойто бъдеще кротко чертаят,

ние сме тези, които, за околните - просто нехаят...

Сподели този коментар


Линк към коментара

... само мислим, че сме тези

на свойто бъдеще - стратези

които в смели хипотези

на болката са анастези...

Сподели този коментар


Линк към коментара

Един от любимите ми коани:

Ето какво разказва учителят Соджи за един свой сън:

- Веднъж спях и сънувах, че съм пеперуда. Истинска пеперуда, пърхаща с крилца насам-натам. В съня си знаех, че съм пеперуда и изобщо не се съзнавах като човек. Изведнъж се събудих и си казах, че отново сам аз. Но кой бях аз? Вече не зная дали съм човек, сънувал, че е пеперуда, или съм пеперуда, която сънува, че е човек... :bedtime2:

Защото ние не сме и в същото време сме точно това, което сме. И на мен ми е малко трудно да се разбера понякога.

Сподели този коментар


Линк към коментара

сме герои в компютърна игра, а в друг аспект сме Играча, в трети - Отеца на Играча, от който той произлиза и е част неотменна

...а какъв точно герой сме в Играта е маловажно /може би, зависи от човека/ :vacation1:

Сподели този коментар


Линк към коментара
ние сме клонките цъфнали

на нежна японска магнолия

ние сме мърша заръфали

орки в недрата на Мория

...

казват, че имало път над

Тавор планината

където оттенъци вплетени

се сливат в долината

на искрящо и тихо

вътрешно мълчание,

в което разлиства се отдавна

забравено знание...

за Вселените, изтъкани от

музика небесна

и звънтящи цветове ~

хармония чудесна;

и в облачна роса на

поля от звезди

зазоряват се отново

слънчеви дъги...


Сподели този коментар


Линк към коментара

"...където оттенъци вплетени

се сливат в долината

на искрящо и тихо

вътрешно мълчание,

в което разлиства се отдавна

забравено знание..."

=================================================

"Дао Дъ Дзин" на Лао Дзъ

Глава VІ Духът на долината е безсмъртен

.........................................................................................

"Духът на долината е Безсмъртен.

Този Дух наричат мистичната/изначалната Майка.

Вратата на мистичната Майка е Източникът на Реалността.

Тази Реалност е вечна и непрекъсната.

Влез в Потока на Живота и няма да ти трябва плът."

..........................................................................................

коментар на гросмайстора

Духът на долината – това е символът на светилището на сърцето, центъра на микрокосмоса. Това е мистичната Майка, Розовата пъпка, Праатома. Този символ не е измислен от нас. Той често се среща и в Библията. Например в трета глава от "Книга на пророка Йезекиил" пределно ясно е казано: "И ето аз станах и излязох в долината. И ето там стоеше славата Господна, както славата, която видях при река Ховар…" Ховар – това е аортата, оттук е разбираем смисъла на тези думи. И ако вие внимателно се вгледате в редовете от Библията, то ще откриете, че този образ се повтаря отново и отново. В Книгата на Йезекиил навсякъде се споменава долина, пълна с изсъхнали кости. Когато пророкът се спуска в тази долина, той вижда, че истинския живот е мъртъв, и той може да се възроди само с помощта на божествената сила.

Духът на долината е безсмъртен. Всички, които носят в себе си Розовата пъпка, Праатома, носят вътре в себе си безсмъртие. Духът на долината – това е Седморният Дух, точно както е седморен и Праатома.

Универсалното Учение говори за това, че сърцето е най-важния орган в човешкия организъм. Сърцето се нарича "царят на тялото". При определени условия сърцето е способно да живее още известно време след смъртта на тялото на човека и тази частица от сърцето, която умира последна, се явява вместилище на живота. Ние трябва да разглеждаме този процес на умиране като отделяне на безсмъртното от смъртното. Това вместилище на живота е и "духът на долината".

Праатома, Розовата пъпка, вместилището на истинския живот съдържа в себе си разум, живот, енергия и воля и излъчва ярки, разнообразни преливащи се цветове. Хората притежаващи виждане, по излъчването на Розата, по преливането на цветовете, са способни да определят отворила ли се е Розовата пъпка. Ако тя се е отворила, тогава Бог чрез Духа на долината може да заговори с вас. В тази долина Бог може да встъпи в общуване с вас.

Състоянието, когато "Бог говори в долината", също така включва в себе си установяване на връзка с гностичното магнитно поле, съединение с новото жизнено поле. Ярките, преливащи се, разнообразни цветове на излъчване, способни да накарат целият микрокосмос да избухне в ослепителна светлина, ни предават същността и силата на Гносиса. Бог говори с диалектичният човек и в човека. И именно със словото на Бога и с тези излъчвания трябва да се обяснява трансфигуристичния обрат като цяло.

Посредством тази работа вместилището на истинския живот извършва всяко истинско изцеление – оттук е разбираемо, защо "Дао Дъ Дзин" говори за мистичната Майка. Както майката ражда детето, така и вместилището на живота ражда новия човек. Следователно вратата на мистичната Майка е източника на реалността.

По такъв начин, в сърцето трябва да се родят новото мислене, новия живот, новата жизнена енергия и новата воля. Това, което се ражда в светилището на главата, в никакъв случай не може да бъде обновяващо или освобождаващо. Вие трябва да осъзнаете, че когато мислите, търсите, представяте си или разглеждате това по обикновеният начин – дори и с най-добри намерения – всичките ваши действия произлизат от "аза" и от неговия земен източник на живот. Бог ни се открива само в сърцето, Богът, за който Господ Исус Христос е казал: "Царството Божие е вътре във вас". Ето защо сърцето трябва, образно казано, да подчини на себе си главата.

Ако вие бихте искали да намерите някакъв друг път или да направите това чрез някакъв друг способ, различен от нашия, вие бихте тръгнали по пътя на окултизма – път, който би ви приковал към колелото на раждането и смъртта. Именно поради тази причина цялото съзнание на обикновената, земна природа трябва да се подчини на Бога проявен в нас - да се подчини на мистичната Майка.

Когато Господ Исус казва; "Ето, Аз стоя на вратата и чукам", той има в предвид вратата на светилището на сърцето, в долината на живота. Ако вие не искате да отворите тази врата, вие приковавате себе си към земната природа, и Бог не може да заговори с вас в долината.

Ученикът, който влиза през единствената врата, вратата на мистичната Майка, открива зад нея не само източник на реалността, но така също и това, че проявлението на тази реалност, изхождаща от източника, е вечно. Това го заставя да направи редица неизбежни изводи.

Някои хора мислят за "вечността" като за "вечно продължаващо време". Но когато ние преминаваме през вратата на мистичната Майка, ние усещаме пълната свобода от времето и пространството. Ние усещаме встъпване в абсолютно друго електромагнитно поле, а следователно – и в абсолютно друго жизнено поле. Затова вие трябва да разберете, че във вас живее духът на долината, който е безсмъртен и страда толкова дълго, колкото дълго вие продължавате да блуждаете във времето и пространството. Това е Бог във вериги, прикованият Прометей. Този Бог, пребиваващ във вас, иска да бъде ваша мистична Майка. Сега вие знаете: вратата към нея – това е източника на реалността, даващ вечна свобода от времето и пространството.

Духът на долината се обръща към вас, защото в него има разум, живот, енергия и воля. Съвършено жив, той ви говори от своето заточение думите, които е казал Сфинкса на царския син Тутмос: "Сине мой, ето моите вериги". Това пробужда във вас душевни мъки по повод на вашето греховно, разсипно съществуване.

Гласът на съвестта се разнася от сърцето, това е гласа на духа от долината.И тук е уместна само една единствена покана, една единствена възможност, и тази покана ви е предадена с думите от "Дао Дъ Дзин": "Влез в потока на живота, и няма да ти трябва плът".

Вие искате да разберете тези освобождаващи думи, превъзхождащи по себе си всички останали? Тогава присъединете се към нас в нашето пътешествие към сърцето, царят на тялото, и отдайте вашето биологическо "аз", напълно отдайте вашето същество "аз" на вместилището на живота в долината. Оттук тече поток от живот, ярък, преливащ, съдържащ в себе си всички цветове, но излъчващ преимуществено виолетово-златисто сияние. Намирайки се в състояние на себеотдаване, потопете се в този поток. Не позволявайте на животинското "аз" да говори и управлява вашият микрокосмос. Нека те се управляват само от божественото същество вътре във вас. Тогава няма да ви е нужна плът.

Вие трябва да си представите това по следния начин: във вашата личност присъстват два вида съзнание. Едното е обикновеното ви съзнание, заставящо ви да говори "аза", а другото – по могъществено съзнание, което вие не познавате. Вие трябва да предадете управлението на вашия организъм на това, другото "аз", второто "аз" – вашата душа. Вие сте в състояние да направите това. И ако го направите плътта няма да ви е нужна повече, няма да имате нужда да се движите. Тогава всички разстройващи вълни от житейски тегла, цялата вълна от скръб и страдания ще се отдръпнат. Вашите проблеми ще бъдат решени по съвършено друг начин. На вас, на вашето природно родено "аз" не му е нужна плът. Действията ще поеме върху себе си Другият във вас.

Тези думи не трябва да се разбират в отрицателен смисъл, това не е призив към мързел или към това, всичко да се оставя да се движи само. Тези думи трябва да се разбират в духа на Планинската проповед: "Търсете преди всичко Царството Божие и Неговата Истина и всичко това ще се приложи към вас". Вие ще живеете и ще възприемате живота по новому, вие ще бъдете от света и в същото време – не от света.

През вратата на мистичната Майка вие ще влезете и ще се срещнете с новата реалност. И ще принадлежите към новия народ – Божия народ.

Сподели този коментар


Линк към коментара

"Вие ще живеете и ще възприемате живота по новому, вие ще бъдете от света и в същото време – не от света."

Валентинус, върна ме година и половина назад! Благодаря ти, приятелю! Днес е друго! Да преминеш през вратата на мистичната Майка! "Цялата вълна от скръб и страдания ще се отдръпнат..." Така е....

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход