• публикации
    26
  • коментари
    23
  • прегледи
    11879

Ще те чакам, както обувките ти чакат твоя допир...

raurava

164 прегледа

Ние сме големи безумци, робуваме на спомени и трепети без които ще сме истински щастливи.

Влезе бавно през вратата, седна на леглото и започна да минава наоколо наличността по стъпки – очни.

Очните стъпки са интересно нещо наистина, но зависи какво разбира се търсиш – всяка очна стъпка може да обхваща един квадратен метър или един квадратен сантиметър.

Запали цигара – след две дръпвания я изгаси в една красива чаша за коняк. Той влезе и се съблече, остана само по боксерки. Тя бе с якето и шала все още.

Какво означава влиянието от разтояние един на друг. Любов ли?

Каква смешна дума – защо някакъв си животински инстинкт се облича в тази смешна дума? Магия ли? Какво е магия? ...Вярата, че две независими тела без физически контакт могат да си влияят едно на друго. Това наистина ли съществува?

Ще те чакам както те чакат обувките ти... .Моля се да бъдеш моя, само така бих могъл да те забравя.

А ти сигурен ли си че тогава ще ме забравиш... ?

Ще достигна до твоята врата с пепеливи устни, аз ще спусна ръцете си към теб и ще ти кажа всичките добри думи които са в главата ми.

Какво изобщо значат думите – говори ми с очите си – говори ми със сърцето си. Искам да влезем в оня свят, в който няма думи – изграден е само с образи.

Изгаси светлината и седна до нея на леглото. Тя запали цигара – тъмнина, а когато минаваше по улицата кола – осветяваше стените, които бяха облепени с какво ли не, изрезки от вестници, снимки. Очни стъпки в неговия живот. Ред Хот Чили Пепърс – интервю – да, те са му любимите, залепени статии от списание - една цветна и една черно-бяла. Отново тъмнина. Тишина, все едно бе сред вода и тъмнината е единственото, което съществува – след малко изгрев на луна, отваря устните си и докосва отражението й във водата. Светлини от фаровете на кола плъзгат се по стените – той – на 6 – 7 години – чернобяла снимка с „Розовата пантера – Пинко” може би почивка на море. Докосна й ръката. Усети устните му върху пръстите си. Следващия стенен спомен окъпан в светлина – снимка на майка му и баща му – прегърнати, направили усмивките за пред фотоапарата – чернобели.

Неговия допир по лицето й, по шията, по раменете. Нищо не чувстваше. Следващите очни стъпки по стената – майка му на черно-бяла снимка. След това на още една.

Нормално ли е да имаш толкова много снимки на майка си в собствената си стая?

Една никога не избеляваща картина в съзнанието й превключи на зелена светлина: Съпруга й пред гола коленичала жена, която бе с гръб към нея – спомни си задоволството което излъчваше лицето му – и тогава жената се обърна..... . Поредни фарове на кола осветиха снимка – отново майка му – и също така онази коленичала жена.

И когато се изгубиш аз ще те повикам

и ще забравиш себе си във мен.

И когато се изгубиш аз ще те намеря

както себе си намирам в теб.

Ще те удавя във любов

и след това ще те затрия

както тя направи с мен.

Ще станеш призрак,

и само с моя допир ще живееш.

Без минало

Без настояще

И без бъдеще – когато си без мен.




0 Коментара


Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход