• публикации
    26
  • коментари
    23
  • прегледи
    11876

Грешница

raurava

106 прегледа

- Искам да се запознаеш с майка ми. Искам да я прецениш, да я осъзнаеш, и след това ако искаш може да я забравиш.

- Удобно ли ще е сега?

- О, да, тя работи през ноща.

- Нощен пазач ли е някъде – усмивка.

- Не, проститутка е.

Тя се изненада – тежко бреме за един син. Как овладява чувството на обич и омраза. Границата е много тясна – лесно се прескача. Образа който внезапно изникна в съзнанието й бе на изрусена, повяхнала жена, натежала от самота, загубила доверие в живота, облечена в розово и лилаво, обеци, гердани, силен грим. С цигара в уста – силна демонстрация на любов към сина. Представи си я как силно го прегръща и говори лигаво и чувството на тъга и отвръщение, което щеше да се засади в сърцето й. Погледна го с намерението да измисли извинение, но се отказа. Той точно това чакаше – да прояви слабост, егоизъм. Да се измъкне – читава.

На прага на старата къща, която не изглеждаше като къща в която нощем се продаваше любов, излезе едра жена с престилка около кръста и домашна роба. Целия й вид беше - old-fashioned – и нямаше нищо общо със стандарта. Кой пожелаваше тази жена?

Тя се усмихна, като бършеше ръцете си в престилката.

- Напрайла съм бухти.

Говореше, като Андрешко на Елин Пелин.

Седяха около тежка кухненска маса, печка на дърва, на отсрещната стена разпятие. Проститутките вярваха ли в бог? Или само грешниците....

Той взе три бухти и излезе. Изпита неприязън от това натрапено присъствие, от тази среща, която подтискаше егото й, като я връщаше назад.

- Изслушай ма мила. Аз го накарах да та повика. Не съм човек койт ша му са меси. Неща да му знам работите, казвам ти че е добро момче щото е такова. Той и баща му беше много луд. Дяволи имаше у него, ама не беше лош човек. Крадваше това онова ама само от държавното. Рано си отиде, не го помни. Трудно стана след туй, от нужда тръгнах.

- Но, аз бих искала.... – изпита неудобство и някаква тревога, жената я прекъсна.

- Ти пък как ми говориш, кът на госпожа, не са притеснявам мила, ей тъй да знайш.

То кът момиче и аз са отвращавах кът са сетя че ша ма мачка някъв мъж. Ама след туй си викам – то може и да го харесам, пък и да го заобичам наште кът ма оженят за него.

От Родопите сми ний, бащата решава за туй. След туй кът си отиде моя, додох тука у града зарад децата млада бях, то сяка има нужда от мъж, после имаш мъж ама не са жениш за него. Той чуждия не гледа твойте деца, нъл и той има. По – добре сама, ама е толкоз трудно и викаш – па кво ша стане да го правиш с някой дет не го обичаш. Някой лев за децата да остай, я дръвца да докара някой, друг керемидите да опрай. Се файдъ. Тъй става лесно да го разбереш, после го понасяш де ша идеш, и накрай секи ден. Някой път кът са сетя – кви съм ги мислела кът млада, ми става смешно ква глупава съм била. Ама ти го заобичай, мойто момче, то е толкоз добро, от малък са фана на работа, братята си да отгледа. Те сички мъже са луди, имат отрови за фърляне. Тряба да ги остайми да са набеснеят. Ако им покажем, че сми благодарни, па в леглото или за живота койт са ни напрайли, те ша ни благодарят за благодарноста. Настъпим ли гордоста им ша освободим бесовете им. Няма кво толкоз да му са мисли. Много са ровите у себе си вий младите, кво търсите, кво – само лошото мож да изкарате. Мъжете са добри, колкот могат, ако един мъж е лош и чужд, то той е лош мъж, ама кът е лош и твой то тогаз е твой мъж.

Излезе. Тръгна надолу по улицата и й беше толкова тъжно колкото на времето, което износваше планини. Колко просто и ясно се изрази тази селска жена, която е имала гордост, а дори не знаеше, че я е загубила, не се самосъжаляваше и не обвиняваше никой. Животът всичко съсипваше. Кога прескачаш летвата деляща грешките от греховете?

Тя бе решила да го напусне – той бе усетил това и я бе довел тук. Това щеше да забави нейното решение но не и да го отмени. С него се превръщаше в онова същество, което тези които се страхуваха от действителността наричаха циник.

Странен сблъсък между две царици на ноща – проститутка и грешница.

Тя беше грешница – не можеше да остане дълго с един и същи мъж. Трудно е да признаеш собствения си грях, лесно е да го забележеш в другите – но в нас той сякаш се обяснява с необходимост или добри намерения.

В жените няма доброта има любов – но тя е субективна. Жените могат да живеят само със страст – какъвто и да е нейния източник. Чувстват се живи само когато, искрата на страстта опожарява душевния покой.

Страстта тя намери в следващия............ . Да, тя беше грешница.




0 Коментара


Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход