• публикации
    58
  • коментари
    175
  • прегледи
    31409

Какво по дяволите искам?!?

Slyncheva

304 прегледа

И това ще мине…

Винаги казвам така…

И това ще мине…

Но кога?

Какво по дяволите искам?!?

Не искам да е мен,

… защото после ще боли.

Не искам да е с други,

… защото сега от вътре ме гори!

Какво по дяволите искам?!?

Трябва ли така да продължавам?!?

Към кого да се обърна,

да ме чуе, да му кажа “Спри!” ?!?

Но няма кой да чуе…

Време е да замълча.

Може пък да стане лесно!

Може пък и да греша!

Объркано е всичко,

но и то ще свърши,

щом настъпи сутринта.

И пак ще ходя гордо,

вдигнала високо своята глава.

И пак ще вярвам в мечтите

загубени в път на самота.

И бързо ще се гмурна,

за да не изплувам на брега.

Ще те гледам от високо,

ще прелитам влюбено и плахо,

ще те търся там, на повърхността.

19.06.2008г.




6 Коментара



Никакво "Спри". Ако трябва да спираш някого, вярвай ми, нищо няма да се получи. За тия неща са нужни двама ;)

Но ето това много ми хареса и така трябва да е винаги:

И пак ще ходя гордо,

вдигнала високо своята глава.

И пак ще вярвам в мечтите

Сподели този коментар


Линк към коментара

Двама, трима... все ми е тая колко са нужни, вече!!! :( Толкова много да ми е писнало от всичко! Но се наспах едно хубаво и ми мина.... ;) поне до следващия път, когато пак ще се натъжа за глупости....

Сподели този коментар


Линк към коментара

Миличка, за съжаление така се получава. Минаваме през доста разочарования, докато срещнем нещо истинско в тоя живот... Надявам се скоро да го срещнеш и то, нооо само не ми се отчайвай. Всяко нещо с време то си. Може би първо трябва да научиш нещи и тогава ;)

Сподели този коментар


Линк към коментара
Всяко нещо с време то си. Може би първо трябва да научиш нещи и тогава ;)

мммм, ако знаеш само колко пъти съм си мислела точно тези думи!!! И от колко хора съм ги чувала в последствие....! Най-вероятно има нещо вярно в тях. Все пак в живота има последователност. Всяко нещо с времето си. Не мога да почна да строя къща от покрива, примерно. Трябва първо да ми се обясни, да прочета някоя друга дебела книга, после тухла по тухла и ще се стигне и до покрива. Така и с живота. Първо трябва да се науча как става, а после и да се опитам да го направя сама. Може би и сега е така. Явно има нещо, което още не съм научила!

Сподели този коментар


Линк към коментара

Урокът на живота не се учи с дебелите книги, а със сблъсъка със самия него. Аз също се питах многократно "Какво, по дяволите, искам и какво, по дяволите, се случва, защо точно на мен..." и т.н. Мисля, че ме разбираш. Но с времето разбрах, че това е трябвало да се случи точно на мен, за да оценя това, което имам, което ми се дава и да се радвам на Днес ;)

Знам, че сега може да ти звуча дори налудничаво, но някой ден ще говорим пак...


Сподели този коментар


Линк към коментара

Повярвай, не ми звучи налудничево! Когато съм заета - на работа по 12 часа на ден, после или преди това, според зависи от смяната, да се видя с приятели, да свърша някои неща по между другото... и време не остава да се замислям. Така ми е по-добре и някак си гледам трезво на събитията около мен. Но имам ли повече свободно време... става лошо! Ти си написала:

Но с времето разбрах, че това е трябвало да се случи точно на мен, за да оценя това, което имам, което ми се дава и да се радвам на Днес ;)

Знам, че и аз ще разбера, но за момента е невъзможно, тъй като не съм се сблъскала със следващата част от поредицата "Моят живот" и съотвенто, още не мога да оценя нищо и да открия смисъл в тъжните дни. Знам, че и те носят със себе си такъв. Дори понякога много повече от щастливите. Но тяхната оценка я даваме едва, когато всичко отмине!

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход