• публикации
    26
  • коментари
    23
  • прегледи
    11876

Спаси ме!

raurava

141 прегледа

Ако вярваш в нещо помоли се за мен, помоли се да не извърша нещо зловещо.

Петък вечер – да живее водката!!!

Двете си стояхме пред камината – огъня се отразяваше в очите ни а всички маси бяха заети – в семейната ни „кръчма”. Всъщност бе много приятно място – посещавано от едни и същи хора – все едно бяхме едно семейство. Естествено аз и сестра ми трябваше да се трудим всяка петък и събота вечер там, но няма как едни родители имаме и това бе една незначителна помощ.

И така – тази петък вечер, се потяхме над една бутилка водка – гледахме пукането на дървата в огъня и си припомняхме стари любовни истории - е и се включвахме от време на време в сервирането на „семейството – клиенти” и...изведнъж – вибрацията на телефона ми в един SMS - „ Спаси ме!”, подател 92 – последни цифри – без име.

Поглеждам сестра си – подавам апарата – тя чете и търси цифрите в телефона си – дано да са познати – КОЙ? Нищо.

Да вярно, че преди три дни една моя приятелка се опита да умре – насилствено от собствената си жестока същност – изпивайки бутилка водка плюс кутийка лексотан – но тя не живееше в България – а подателя бе с М-Телска регистрация – а мисля, че при нея се размина. „Някой се шегува” – констатацията на сестра ми. „Да, права си” – съгласих се и продължихме да пием и да се хилим. Движение по масата повторно – вибрацията на следващия SMS – „Спаси ме!”. Това вече е сериозно – пиша – отговарям – пращам – чакам. Чакам. Нищо.

Явно е шега. Пием, хилим се, танцуваме. И пак – познатата вибрация:

„Ако вярваш в нещо помоли се за мен, помоли се да не извърша нещо зловещо.” Мина ми желанието за веселене и пиене. Пиша – пращам – чакам. Чакам. Тръгвам си и чакам. В къщи - баня, спалня, тъмнината – чакам, легнала съм зяпам синия екран – но не виждам нищо – чакам. Пак пиша. Отново чакам – нищо.

Сутрин е. Ужасно главоболие, тъга – знам кой е – но не мога да помогна. Сам е – от далечен град – живее в чужди хора – родителите на жена му. А жена му е една отдалечена, чужда все едно е друга. Наскоро загуби и добър приятел – твърде млада и красива бе за да умре – но Господ прибира само добрите.

Най – ужасния период на годината е в този месец.

Написах му в - ……blog.bg – Помниш ли? .....това което не ни убива ни прави по-силни, .......не надниквай в бездната, защото направиш ли го – тя също надниква в теб. Оцелей. Да трудно е но няма шанс – човек трябва да се бори – иначе е пътник... . Просто – ОЦЕЛЕЙ!!!




0 Коментара


Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход