• публикации
    58
  • коментари
    175
  • прегледи
    31414

Просто... нищо

Slyncheva

223 прегледа

Писна ми да съм толкова глупава!!! Всеки път… всеки път едно и също…!!! Защо съм толкова наивна?!?! Не вярвам на никого за нищо и често срещам упреци за това, но… как да повярвам?!?! Как?!? След като всеки един път щом си позволя да го направя оставам разочарована. “Човек трябва да вярва и да не спира да вярва!!!” Как!? Аз вярвам, надявам се… все си мисля, че всичко ще приключи добре, че всичко се развива прекрасно… Глупава оптимистка! И накрая … оставам разочарована. Въпреки всичко пак започвам да вярвам, пак с глупавите надежди и пак с глупавия край. Край, не онзи наивния представен от мен, а другия – който с болезнен удар ме връща към реалността. Искам да плача! Искам! Но вече и сълзи не ми останаха! По дяволите, не мога да бъда безчувствена, колкото и много да ми се иска! Понякога, а и точно в този момент, се чувствам като в омагьосан кръг. Колкото и клиширано да звучи, това са най-подходящите думи. Всичко се повтаря и повтаря… Някъде бях чела, а и на скоро дори обсъждах тази тема, че някои неща в живота ни се повтарят непрекъснато, докато не извлечем поука от тях, докато не разберем какъв е смисълът им, докато на се научим от грешките си. Аз съм или сляпа, или глупава! Но май и двете! Не разбирам, наистина не разбирам… Какви ли не неща направих и казах, какви ли не мисли минаваха през главата ми. “Времето! Времето лекува!” Де да можех да срещна лично онзи, който го е изрекъл за първи път и да му се изсмея в лицето! Времето не е лек, времето не е нищо! Просто отмерва продължителността на болката. А някой ден, ако имаме късмет, тя ще отмине. Не защото времето лекувало, а защото или сме свикнали с нея и не я усещаме вече, или сме успели да се излекуваме сами. Но не е помогнало глупавото време, което само отмерва – една година, две години, три години…и така година след година!

Яд ме е на мен! Постоянно търся някакви отговори, постоянно се опитвам да си обяснявам всяко едно действие или казана дума, постоянно си мисля, че животът е като приказка – изпълнен с трудности, но накрая откриваш смисъл и “заживели щастливо”! Само че, май не е така.

А аз искам само едно нещо и то ми стига. Не искам друго! Само едно!




8 Коментара



Животът ба всички ни се люшка между тези два края.Важното е да намериш компромисната точка и да се почувстваш в хармония.Не се притеснявай-ще успееш.Трябва обаче време.

Сподели този коментар


Линк към коментара

Така е! На никого не му е лесно. Само че всеки има нужда, или поне аз имам такава потребност, да си "излея" мъката и мислите, защото инъче става още по-зле.

И пак това глупаво време! Май там ми е проблемът. А може би трябва просто да почакам и да се опитам да не мисля за онова, от което имам нужда, да си живея с онова, което вече имам, защото можеше и това да нямам... Знам ли... На думи е лесно!

Но всичко е ужасно глупаво, защото аз имам нужда само от едно нещо. Останалото е преходно и носи единствено моментна радост, поне за мен!

Сподели този коментар


Линк към коментара

Миличка, да не се повтарям, ама знам точно какво имаш предвид. Както и док ти каза, трябва хармония, но със самата себе си. В себе си да я намериш и после всичко ще си дойде на мястото. А без оптимизъм не може. Аз живях известно време без него и, вярвай ми, никак не е добре...

Сподели този коментар


Линк към коментара

Не искам и аз да се повтарям, но добре разбирам думите ти. И аз живеех дълго време без оптимизъм. На скоро го бях написала някъде из форума, че ... всъщност винаги съм живяла с песимистични мисли до преди 2 години. Сега този оптимизъм е чак болестно състояние. Уж трябва да помага, но явно не съвсем. А може би дълбоко в себе си не вярвам... за това и така се получава. И аз не знам вече. Понякога ми става много болно за всичко онова, което се случва около и на мен. И тъй като съм прекалено чувствителна, изживявам не само малките радости като най-голямото щастие, но и малката тъга, като най-голямото зло. Макар да мисля, че това си е истинско зло. Да искаш едно единствено нещо и да не можеш да го получиш и нищо друго да няма значение... Живот!!! Какво да се прави!

Сподели този коментар


Линк към коментара

Само знай, че чувствителността не е недостатък ;)

Заповядай една песничка, която на мен много ми повдига духа, когато съм в кофти настроение и се чувствам дори незначителна... Даже ще ти я преведа, за да знаеш какво имам предвид. Текстът много ми харесва. Дано поне малко и на теб ти помогне да си изправяш главицата така, както на мен :)

"Имаме шанса да обърнем страницата

Можем да пишем, каквото си искаме

Трябва да съберем краищата

преди да устареем прекалено

Всички ние сме нечии дъщери

Всички ние сме нечии синове

Колко време може да гледаме един друг

към бурето(дулото) на пушката?

Ти си гласът, опитай и го разбери

Направиш шум, изясни се

Няма да стоим в тишината

Няма да живеем в страх

Този път знаем,

че можем всички да застанем заедно

със силата да сме силни

Повярвай,

можем да направим нещата по-добри"


Сподели този коментар


Линк към коментара

Текстът е много хубав. Музиката също. Наистина песента е много добра! Благодаря ти!!! :kiss:

"Клин клин избива" са казали хората. На мен ми трябва друга болка, за да забравя тази или тотално противопоставящи се събития на тези, случващите се в момента. За да се появи надежда, че нищо няма да остане същото завинаги.

А сега имам усещането, че вятърът е спрял и не помръдва моя сал, с който се движа по реката. Нищо не се случва! (но някой ден ще си купя моторна лодка ;) )

Сподели този коментар


Линк към коментара
"Клин клин избива" са казали хората. На мен ми трябва друга болка, за да забравя тази или тотално противопоставящи се събития на тези, случващите се в момента. За да се появи надежда, че нищо няма да остане същото завинаги.

Аааа, да си ги нямаме тия. А ако другата болка се окаже по-силна от тази, тогава какво? Просто не трябва да мислиш чак толкова за това. Или пък ще ти кажа какво друго правех аз. Понеже, знаеш, в началото е адски трудно и ти се струва, че никога няма да мине, оставяш се известно време на това си състояние- моташ се като призрак, оставяш се на меланхолията си... Ноооо да не продължава много това, след това се грабваш в ръце и смело напред с гордо вдигната глава ;)

Сподели този коментар


Линк към коментара

Написаните от теб думи ми напомнят за мен, но преди време. Правех точно това, което описваш ти - мислех си, че с болката никога няма да се свръши, буквално, както пишеш - мотах се като призрак и просто меланхолията и сивите мисли бяха непрекъснато в ежедневието ми. Но... един ден и аз си казах "Стига" и се "взех в ръце". Само че сега, всичко случващо се като че ли се повтаря. Признавам, не е така болезнено както преди, но самата идея, че всичко се случва отново, самата идея убива!

Вече ми е по-добре. Радвам се, че постепенно подобни моменти намаляват и после бързо отминават. Но все пак си остават загнездени в мен.

В крайна сметка, нищо не може да си стои същото вечно. Някой ден ще настъпи промяна!

P.S. Гале, благодаря ти много за оптимистичните думи и за вниманието! :kiss:

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход