Възможна ли е политика, правена с достойнство?

angeligdb

77 прегледа

За тия 17 години преход видяхме и преживяхме какво ли не: и искрени възторзи, и велики надежди, и красиви илюзии, и много светла вяра, но също така и най-грубо излъгани чувства, и особено планини от низост, лъжи, подлост, малодушие, лицемерие, поквара. То не бяха коварни предателства, то не бяха гаври, то не бяха простотии – на всичко се нагледахме, и то донасита. Тези години, в които нацията се опитваше да стъпи на краката си, след като беше повалена през ония 45 години най-отвратителен комунизъм, бяха проверка на нашите нравствени сили, на способността ни да живеем достойно и човешки. В края на краищата се стигна дотам политиката да стане синоним на нещо най-мръсно и недостойно, а пък политиците, за които си знаехме и отпреди, че по начало са си… маскари и мекерета, напълно оправдаха тази констатация на Алеко, дадена им в подобни времена като нашето, но не чак толкова низки. Поради това, че им позволявахме да се издевателстват над нас, поради това, че не им дадохме отпор, поради това, че не показахме непримиримост, огромната част от “политическата класа” се самозабрави и си втълпи, че всичко й е позволено. Днес вече народът не може да я озапти и се чувства в положението на нейна жертва. Това е пределът, отвъд който не може да се отиде.

Изглежда проблемът ни като народ е в това, че ни е къса паметта, че бързо забравяме и че лесно прощаваме. Мърморим, оплакваме се, глухо роптаем, но нищо повече. Това е непростима наивност, за която си плащаме непрекъснато.

Ще дам само един показателен пример, защото ако се опитам да опиша всичко, никога няма да мога да допиша тази статия. Ето, да вземем Симеон. Той е емблематична фигура все пак. Едва ли на някой друг народът така силно е вярвал. Той беше “Царят”, изгнаникът, символът на Царство България и на едни по-достойни дни. Когато дойде за първи път, беше посрещнат като месия. Тогава да беше поискал короната, веднага щяхме да му я дадем. Но се оказа, че този човек няма такива идеали. Оказа се, че той няма никакви идеали. Подхвърли короната в калта по същия начин, по който преди това беше продал на аукцион ордените на дядо си: отказа се от нея, за да си вземе… имотите. Подло и недостойно, защото тази корона не е негова, тя е на България. Той дезертира от отговорността си. Закле се в… републиката, за да стане вместо Цар един… министър, сиреч чиновник (“министър” е латинска дума, която значи “чиновник”, “слуга на народа”?!). Величеството се оказа нищожество. Казват, че бил със… “социалистически убеждения”. Вярно е, нищо че е абсурд: и той като тях се развихри в “присвояването”. А взе властта в името на “новия морал”. Това е същото като една проститутка да вземе да претендира че е морален стожер. Но го избраха, и никой от избиращите го тогава не схвана, че е бил излъган най-гадно; разбраха го, ама със закъснение.

В края на краищата докарахме нещата дотам, че синовете, дъщерите и внуците на цялото ЦК и на Политбюро от едно време днес са или премиери, или депутати, или шефове на Парламента, или Главни прокурори (Станишев, Живкова, Пирински, Велчев…). Или пък са най-проспериращи капиталисти, сиреч крепители на една управляваща олигархия. Агент от ДС с псевдоним Гоце пък ни е “демократичен” президент. Изглежда понеже по произход не е от комунистическата аристокрация, а е едно просто селско момче. Друго едно такова момче, също обаче агент на ДС (Сава), е бивш “марксистки философ”. Сега е провъзгласен за “най-успешния политик на прехода”. Негов е мандата на управляващата коалиция. Той също така, естествено, е “милионер в зелено”, направил безброй сделки в Парламента: продавал е там какво ли не за пари (само съвестта си не може да продаде: няма такава!). Но въпреки всичко е най-могъщ властник, пред когото всички треперят. Казва се Ахмед Доган. И понеже се казва така, се появи “Атака”, за да ни убеди в простата “националистическа” истина, че е непростимо турчин да управлява суверенна България. Забележете: в “Атака” не казват “той е ченге на комунистическата ДС”, а казват – “той е турчин”. Акцентът и нюансът са много важни. Това е тест за малоумници. Оказа се, че доста хора го издържаха.

Защо казах всичко това дотук?

Защото страшна вакханалия на аморалността тресе днес България и застрашава основите на българската държавност и на самото ни съществуване. Изглежда моралното ни чувство е притъпено до степента да не усещаме, че най-нагло се гаврят с нас. В Унгария една лъжа изведе гневния народ по улиците. У нас постоянно ни лъжат, лъжците ни гледат с бистър поглед, усмихват ни се мазно, лекичко примигват, но понеже плесница не последва, те бодро устремяват поглед към бъдещето си. Без морал и без нравствен усет един народ е застрашен да се превърне в стадо, което безмълвно се оставя да го стрижат и доят. Такова стадо издържа и на тояги. Нравствените унижения, не срещнали решителен отпор, предшестват физическите. Ако така продължава, самозабравилите се пастири ще развъртят и тоягите. Сидеров е готов да развърти тоягата, и една част от стадото вече угоднически блее, призовавайки този момент. Това е нравствен мазохизъм. Да изпитваш удоволствие от униженията е последната степен на моралното разложение.

Но има и нещо повече от това. Има един симптом, който показва, че може да се падне и по-ниско. Има един показателен елемент на сегашната ни ситуация на нравствена поквара, която показва, че сме на път да надминем и себе си.

Всеизвестно е, че винаги крадецът е склонен да вика: “Дръжте крадеца!”. Това е най-обикновено бягство от отговорност: ако номерът мине, щастието и ползата са несъмнени. Цялата тайфа от крадци, лъжци, мошеници, разбойници и… “манипулатори” на народната свяст – които най-нагло ни тъпчат по главите и даже вече кълцат сол там! – за да се представи за “чиста вода ненапита”, гръмогласно реве: “Костов е крадеца! Костов е лъжеца! Костов съсипа България! Костов е виновен за всичко!”. Пресата и всички медии припяват в хор този “морален вопъл”. Всички са чисти, само Костов е мръсен; той е “мръсникът”, те са “невинни ангелчета”. Това се повтаря вече десет, ако не и повече години. И ето че то се възприе от доверчивия народ. “Всички вече знаят”, че Костов е… “лошият”, а другите, които именно искат да си измият ръцете с него, са… “добрите”. Костов е “злодеят”, а останалите политици просто “милеят” за ограбения народ. Нормалният, неизвратеният в морално отношение човек обаче се пита: щом са толкова много и единни, щом се мислят за прави, щом са толкова силни, щом всички наши политици са така възмутени от “злодея Костов”, да не е… титан този Костов, та не могат да се справят с него?! Защо не го набутаха най-после в затвора, та да миряса най-сетне този народ – и тази политическа класа, съставена все от “нравствени младенци”?

Казвам това не защото съм “костовист”. Аз тук просто съм изследовател на една психология на аморалността, която ако не бъде спряна и развенчана, ще доведе до пълно израждане на нашия морален усет. Доказано е, че сме податливи на лъжи, че непрекъснато ни лъжат, а ние… издържаме най-стоически. Когато някой се оставя да го лъжат, лъжецът е в по-малка степен безнравствен: та той си е лъжец, нему това е работата, да лъже, той пробва и се надява да мине номерът. У нас лъженето, непрекъснато се убеждаваме в това, си е вече… “професия” и доходен “бизнес” даже. И краденето е професия, но то си върви в комплект с лъженето: първото без второто не върви, не става. Но особено е опорочен онзи, който – като са го лъгали толкова много – е изпаднал в такъв нравствен колапс, че не само не различава лъжата, не само се оставя да го лъжат, но и изпитва някакво извратено “морално удовлетворение” и дори перверзно удоволствие от това, че го лъжат. Лъжата у нас е на път да стане “нравствен” modus vivendi на живота ни. Дотолкова сме привикнали към нея, че вече едва ли не се храним само с лъжи. Истината в тази ситуация си остава абсолютно неразличима: лъжата е “истина”, а истината е… “лъжа”. Най-големият успех на нашата олигархия е, че успя да приспи нравственото чувство на огромни слоеве от нашия народ. Властта й в такава ситуация си остава незастрашена от нищо и произволът може да разиграва сатанинския си танц един вид безконечно.

И в тази ситуация на морална деградация не само на почти цялата политическа класа, но и на огромни слоеве от народа (наивността и малодушието на зрели хора не са дребен порок, те не бива да се извиняват и прощават!) в партията на омразния Костов един философ (проф. Калин Янакиев) има смелостта да заяви: губим, но за предпочитане е да останем с истината; това не е истинско поражение; истинското поражение е да не си с истината. Костов не само го чу и разбра, но и прие думите му безрезервно. Той заяви: “Тежката загуба роди силни чувства, които трябва вече да се превърнат в избор. Моят избор е ясен. Борбата и преследванията, които тя ми донесе, са се превърнали в моя човешка съдба. Аз не искам друга съдба, искам тази. Най-малко ще отстъпя под натиска на преследвачите, хулителите и клеветниците, които ме сподирят през последните 32 години от моя живот. Продължавам напред и ви призовавам да ме следвате. Не обещавам скорошно идване на власт или лично замогване. Обещавам ви смисъл. Обещавам ви достойнство, облагородено от дълбоки разочарования, но и от добри дела.”

Много интересна ситуация обаче се получи след това: цялата глутница от професионални оплювачи на Костов за миг загуби ума и дума. Замълчаха, безкрайно изненадани. Те такива думи не бяха чували. У нас никой в политиката не говори за… “смисъл” и “достойнство”. Омразният Костов ги каза обаче. Този човек продължава да вярва (независимо от ударите, които му нанасят всекидневно!), че е възможна политика, правена с достойнство. В днешната ситуация на морално разложение това е нравствен пример, който един ден ще бъде разбран и оценен не само от философите, но и от избирателите. Защото има една партия, която не залага на спекулацията с “народните чувства”, която заявява, че няма да лъже, която е говорила и правила разумни неща, и която е решена да продължи да ги говори и прави. В този живот има вечни неща, на които си струва да се заложи. Те не носят лесни дивиденти, те не могат да се “осребрят”, те не се мерят с пари, власт или слава. Но точно от тях зависи нашата човечност, благодарение на тях животът ни може да стане човешки. Такива неща са вечните идеи, носещи огромен смисъл за човека, идеите, благодарение на които можем да бъдем човешки същества. Това са идеите за истина, добро, достойнство, свобода, красота.

На тях именно залагат т.н. десни или консервативни партии. Днес за “десницата” у нас се води страшна битка; кандидатите са много; предчувства се, че там е “разковничето”, там е бъдещето. Олигархията иска да се намести и в “дясното пространство”, да се наметне с “дясно пардесю”. Безброй лъжци искат да бъдат признати за десни. Те също говорят за “истина” и “достойнство”. И Сидеров говори за такива неща, вдъхновен от руски пари. Но всички те говорят неискрено, лъжат даже когато говорят за истината. Те са неспасяем случай. По-голяма извратеност не може да има.

Кризата на нашата демокрация е нравствена и от нея може да се излезе само чрез връщането ни към устоите на самата нравственост. Иначе промяна не може да има. Вижте докъде доведохме нещата без морал. Поне това трябва да сме разбрали за тези 17 години. Когато народът се пресити от лъжи, когато душите закопнеят за истина, едва тогава ще се пропукат огромните стени от лъжи и наглост, в които са обградени душите ни.

И едва тогава ще започне края на злото, свързвано с нашата самозабравила се вече и изцяло покварена олигархия.

--------------------

Моят блог: http://angeligdb.wordpress.com/




0 Коментара


Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход