• публикации
    74
  • коментари
    468
  • прегледи
    53152

Врата зад розите

valentinus

131 прегледа

Все по-малко остава

какво да ви кажа,

все по-рехав замръква света,

само ек от отдавна

отминала слава

нося още по навик в ръка.

И ярки картини

назад избледняват,

потъват в пенливи вълни,

и спомен за болка

и яд отминава,

отмит от лечебни води.

Затихват обиди и

бавно зарастват

стари рани от битки и смърт.

Разнася просторът

смрадливите пари

от моя живот във затвор.

А болката пареща

в главата изстива

сякаш жупел засипан с вода

и копнежът неистов

в сърцето разкрива

потънала в рози врата...

-----------------------------------

rosa.jpg




6 Коментара



"и копнежът неистов

в сърцето разкрива

потънала в рози врата... "

Страхотна метафора! И този аромат на рози ...след "смрадливите пари" в живота затвор...

Сподели този коментар


Линк към коментара

А защо трябва да премълчаваме дори *смрадливите пари*- та нали те са част от нашия живот, при това сами си го подреждаме - тухла по тухла

Сподели този коментар


Линк към коментара

Тишината в мен крещи

сърдита, мрачна - хваната във клещи.

На свобода оставена - би неразарбрана,

но в мен отвори стара рана,

с въпроси хиляди -защо?

Но нека - значи, че съм жива!

Сподели този коментар


Линк към коментара

Стъпка след стъпка,

удар след удар,

всеки шамар е урок -

след болки и мъки

след потрес и ужас

- нашият път е жесток.

...да се исправиш сам в пустинята

срещу Лъвската глава на Автадес

без оръжие, без броня, без надежда

...да обсаждаш Йерихон и кулата в средата,

която владее стръмния път към Йерусалим

и седем пъти да обикаляш стените му

...да изправиш пътищата Господни

да изпълниш всички долини и изравниш върховете

и когато си готов, спокойно да посрещнеш слугите иродови.

...........................................................................................

Благодаря ви!

Сподели този коментар


Линк към коментара

*Живота - пясъчен часовник,

мечтите ни - пясъчни кули.

Колко кратки и нетрайни

пясъчни илюзии.

Бързо изтичащи,

бавно догонвани

и никога не са достатъчни.*


Сподели този коментар


Линк към коментара

Божието дихание - Гносисът - свети в тъмнината

" ...5. И светлината в мрака свети, а мракът я не схвана..."/Йоан, гл.1/

Тя се предава доброволно в план на тъмнината.

И кристализира в твърд

Времето превръща твърдта в планини, планините в скали, скалите в пясък...

Вятърът трупа пясъка на дюни, и заедно с водата - в Пустиня

Пустинятя, където Спасителят е подложен на изкушенията на Сатана

................................................................................................................

" Хубавото в една пустиня е, че някъде в недрата и се крие извор" - Антоан дьо Сент Екзюпери

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход