Yang - блог

  • публикации
    2
  • коментари
    2
  • прегледи
    102

спомени ли?

Yang

24 прегледа

Хм... замислих се нещо напоследък за това колко полезни са спомените... май няма смисъл да се връщаме назад в миналото с мисълта да си вадим поуки. Просто защото с това в повечето случаи само си причинявме болка, нещо, което никой не заслужава. Ако хиляди пъти се връщаме назад и анализираме до безкрай едно и също нещо, случило се в миналото, нищо няма да се промени. Това е минало, свършен факт. Обаче рискуваме да не забележим новото. Няма да видим възможностите да си го върнем на проклетата съдба, ще пропуснем новите възможности да се докажем на себе си. Не си струва по толкова безсмислен начин да си губим времето, по-добре е да действаме. Може никой друг да не забележи, но ние самите ще бъдем удовлетворени и ще повярваме в себе си. Ще си върнем изгубената увереност, защото когато някой ни покаже, че не ни харесва, не ни уважава и не ни приема, на нас ни става гадно. Започваме да се чудим какво ни е сбъркано и защо, по дяволите, този човек не ни одобрява. Особено, ако е някой, на когото държим. Истината е, че няма смисъл да се притесняваме как другите гледат на нас, защото те самите умират от притеснение ние как гледаме на тях.

Не е нужно да се връщаме към стари истории и да се ядосваме, че не сме направили нещо както трябва. Вместо това много по-добре е да гледаме напред и да се учим да живеем, да се справяме с всички изненади, които ни поднася животът. Да си представяме успехите си и да ги реализираме. Да живеем за себе си, а не за другите. Я, колко банално! Но е вярно. Всеки живее своя собствен живот и не трябва да се влияе от другите. Които и да са те. Може да изслушва съветите им, но не е задължително моменталически да ги изпълнява. Защото какво ще стане? Този човек ще се превърне в компилация от другите, ще загуби идентичността си и няма вече да е той. Когато това се случи, ще остане на всичкото отгоре и сам. Няма нужда да обяснявам защо, нали?

Но аз се отклоних от темата и това, което ме провокира да седна днес и да пиша тези безсмислени и ненужни думи. Та, мисълта ми бе, че няма защо да се връщаме към миналото, а трябва да гледаме напред. За да продължим, трябва да превъзмогнем всичко, което ни се е случило, и да вярваме, че ни очаква нещо по-добро. По-хубаво, такова, с което да се наградим за проявената храброст... да, храбро е забравим и да продължим напред, а не да се ровим. Хората, волно или неволно, си нанасят рани. Въпросът е в това как ще ги лекуваме. Има две алтернативи: да ги превържем и постепенно те да зарастват или да ги оставим отворени и да затрудняваме зарастването им, като непрекъснато ги човъркаме, т.е. си спомняме за момента на нанасянето им. За жалост доста хора избират втория начин, който определено не е по-добрия. И в по-късни времена откриват, че са сгрешили. Да, вече не правят тази грешка, но е късно. Вече веднъж са си нанесли по-големи вреди дори и от тези, които самата „рана” е нанесла. Да, научават си урока. Лошото е, че го научават по трудния начин, болезнения.




0 Коментара


Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход