• публикации
    74
  • коментари
    468
  • прегледи
    53156

раздразнението

valentinus

171 прегледа

ЕЛЕНА БЛАВАТСКА

Магията на повторенията и вирусът на раздразнението

Моментът в който ученика придобива цялостно разбиране е повратния пункт в неговата съдба. Ако това разбиране е истинско и стабилно, неговият живот ще се измени радикално,а изпитанията ще се окажат по-леко преодолими и не толкова трудни. Обстоятелството,че на учениците изключително трудно им се удава разбирането, се обяснява с това,че личността се огражда със стена всеки път, когато почувства, че истинското знание се стреми към нея. Личността се страхува от истинското разбиране като от огън, тъй като инстнктивно чувства, че момента на придобиване на истинско знание става повратен пункт на нейната окончателна капитулация.

Всеки път, когато ученикът въз основа на опита, който придобива с помоща на изпитания или познания, достига до поредното, по-високо ниво на разбиране,личността със страх отбелязва, че контактът с душата е по-обширен, а сферата на нейната собствена власт намалява. Ето защо личностното его полаги всички сили, за да не допусне новото знание до ученика, или да го накара да го забрави. В голяма част от случаите това успява и често довежда ученика до умопомрачение. Ученика не разбира защо трябва да се повтаря едно и също нещо, след като вече отдавна го е разбрал и осъзнал. Да, възможно е той действително да е разбрал и осъзнал всичко,но не е разбрал едно: че това разбиране е било толкова кратко и повърхностно, че той дори не е успял да го претвори в живота.

Тактиката, която егото избира в отношенията си с ученика е обмислена внимателно и от всички страни. Тя многократно е пробвана на практика и добре е усвоено, че ученик, който се подлага на едно и също изпитание, моментално си припомня познатите теми, сюжети и декори и в него избухва раздразнението: та той отдавна е преминал през това, всичко е разбрал и осъзнал! Защо са нужни тези глупави повторения? При всяко повторение раздразнението все повече се усилва,тъй като той не разбира, защо става така и защо е нужно и не разбира, само защото егото светкавично го убеждава, че повторението, без съмнение е глупаво и безсмислено, и ако някой е виновен за това, то не е той, а неговия партньор или приятел.

Раздразнението е отрова и то много опасна отрова. Попадайки в организма на ученика, тя се разпространява с мълниеносна скорост, разпалвайки в него така наречения справедлив гняв, който го преизпълва и ученика изхвърля огромно количество от империла (така се нарича този гняв) върху нищо неподозиращия и невинен партньор или приятел, който със своята намеса е искал да бъде подкрепа в изпитанията. Ако за миг сте проумели някаква истина, то веднага сте я изгубили, тъй като сте заплетени в хитрите интриги на коварното его.

Разбиране, което не е затвърдено в практиката, при това многократно – не е разбиране. И това си го запишете в сърцето! В много от учениците тези безкрайни повторения предизвикват само раздразнение, което като лакмусова хартийка ще покаже, че в действителност те нищо не разбират и все още се намират изцяло във властта на своя тиранин – егото на личността.

Магията на повторенията е пътят към истинското разбиране.Отбележете този важен момент! Когато съзнанието на ученика се избистри за истинското разбиране, раздразнението го напуска веднага. Едва сега може да се говори за това, че той е придобил истинско разбиране. Но и в този стадий не е изключено старите негативни комплекси, улучвайки момента когато ученика е намалил бдителността , да му инжектират империл и той моментално да се изпълни с отвращение към повторенията, като му се струва,че той отдавна ги е усвоил.

Замислете се над казаното! Именно тук е скрит и ключът за истинското разбиране! Старите негативно постановки ще безпокоят ученика,повличайки го в мрежите си от негативни чувства и мисли и оказвайки се в тях, той започва да вярва, че всички повторения са безсмислени и нелепи, тъй като смята, че отдавна всичко е разбрал и усвоил. Това е участта на всички ученици.

Бдителния ученик никога няма да допусне да бъде въведен в заблуждение и забелязвайки дори и най-малкия намек на раздразнение – непременно ще стане особено внимателен.

Причината за раздразнението е винаги противоборството между личностното его и душата, което се предизвиква от нежеланието на първото да се учи от душата и нейните закони. Когато ученика въз основа на безбройните си повторения накрая разбере това, занапред ще бъде изключително бдителен и внимателен дори към най-малкото раздразнение и когато то едва трепне, значи пак са сработили старите програми и постановки на егото,значи опасността отново чука на вратата. Ако в този момент прояви бдителност, ученика бързо ще разбере,че тук именно се е задействало неразбирането и има нещо, което самият той не е разбрал.

Рано или късно (понякога наистина много късно) до този момент стига всеки ученик и това е неговият златен час, повратният пункт на неговия живот. Именно в този час ученикът разбира истинския смисъл на повторенията. От този момент всяко повторение е желано от него, тък като всеки път му дава възможност да изпробва на практика новата си ориентация.

Осъзнаването на истинския смисъл на раздразнението и болезнените кармични удари с обратно действие е велика победа.Всяко раздразнение изработва във физическата нервна система на човека особена отрова – империл, която също се явява един от защитните механизми на личността, които тя привежда в действие в даден момент, който тя смята опасен за себе си. Империлът действа по две направления: външно и вътрешно. Действайки отвътре, той прави ученика раздразнителен,неспокоен,агресивен, а ако го изработва в големи количества, то неговите запаси се натрупват в организма и могат да се съхраняват там доста дълго време,като стават благоприятна почва за различни заболявания.

Действайки навън, той е подобен на вирус, който мълниеносно се предава на другите и ги заразява,така че и в тях се появява симптомът на „безпричинно" раздразнение, което не могат да си обяснят. Нека учениците изяснят за себе си, че носителят на империла носи двойна отговорност: отговорността за неговото разпространяване и отговорността (при това доста голяма) за неговото бързо премахване. Ако те се намират под защита на душата и сърдечната топлина, те без усилие ще избягнат заразяването с този вирус. Но ако всичко става много стремително и внезапно и когато за възстановяване на връзката с душата няма време, тогава агресията е подобна на пожар: набира темп и бушува с непреодолима сила, макар и самият ученик често да не осъзнава до какво степен е отвратителен и неприятен.

Но за това пък бързо забелязва отсрещното раздразнение у „противниковата страна" и намирайки се в плен на собствените си видения, много бързо стига до извода, че за всичко е виновна тази страна и от този момент цялата кармична взаимовръзка може да се окаже непредсказуема.

Помнете: допускащият в сърцето си раздразнение е отговорен за всичко: и за това,че е позволил да зарази себе си, и за това, че е заразил другите. Раздразнението е бич за човечеството. Колкото по-скоро учениците разберат това,толкова по-скоро ще започната да изкореняват тази зараза от себе си.

Но до пълна победа се стига само когато ученикът чрез осмисления опит на магията на повторенията придобива окончателно разбиране. Този момент затова е златен, защото в действителност е повратен.

Когато ученикът разбере това, което не е разбирал преди и когато разбере виденията, които издига около него егото и които го отклоняват от истинския път и отново го връщат към старите негативни нагласи, тогава ще разбере най-накрая и че всяко повторение е за добро.

И тогава ще изчезне раздразнението, тогава и повторенията ще станат за него мярка, с която ще измерва дълбочината на своето разбиране и прозорливост, сила и действеност на знанията си. Тогава ще влезе в сила и духовният критерий,продиктуван от душата.

Възможно е на някои от вас моите думи по повод вашите не винаги благи желания, намерения и постъпки, натрупани от опита от предишни животи и уплътнени от опита на предците, да ви се сторят обидни, възможно е да предизвикат раздразнение, повторение на едно и също, повторения, които се правят с особена цел, но често водят до това, че у вас възниква чувство на отчужденост или неприемане. За вас, както и за всички други, неизменно е необходимо едно – умението да се вслушвате във вашия вътрешен глас, гласа на вашата душа, тъй като тя е вашият единствен наставник и водач, вашият висш закон и авторитет. Не е изключено моите наставления в даден момент въобще да не ви бъдат полезни или вие да съумеете да извлечете някаква полза след доста време, като не е изключено именно днес те да бъдат за вас тази помощ, от която вие се нуждаете и която чакате.

Аз се обръщам към вас,мои братя и съученици с призива: Бъдете винаги послушни на гласа на сърцето си! За никого от вас аз не искам да бъда безприкословен авторитет и не трябва да бъда. Преди всичко се надявам, че много от вас ще могат да облекчат за себе си този мъчителен процес, през който преминава всеки по своя дълъг Път, когато – преди вашата душа да започне да ви управлява – ви е необходимо да разберете, познаете и победите своята собствена личност.

Не губете вяра и надежда, бъдете готови за безпощадни и обезкуражаващи саморазобличения и колкото и мъчителни да се те за вас, бъдете винаги изпълнени със сърдечна топлота, силна воля и знайте, че победата ще бъде ваша!

Затова всеки, който иска сериозно да тръгне по този път трябва ясно да разбира, че е необходимо да започне преди всичко от самия себе си. Обстоятелството, че ученикът толкова невероятно трудно се подчинява на астрала е придизвикано от това, че много неща са скрити и изкривени. От дълбоките тайници на своето подсъзнание той трябва да извлече на белия свят много негативни чувства и желания, които неговата личност не желае да види за нищо на света. В сила са старите привички и шаблони на реагиране – и то в много хитроумни изтънчени начини – стреми се да избегне всичко неприятно и мълниеносно привежда в действие някои надеждни механизми, с чиято помощ се опитва да се защитава, използвайки следните уловки:

  • Изкривявайки с помоща на лъжи или измами фактическата реалност, личността или благосклонното съдействие на астралното и менталното тяло, призовава на помощ своята фантазия и съчинява такива небивалици, звучащи толкова достоверно и правдоподобно, че противната страна и вярва. В този случай обикновенно се преувеличава опасността.
  • Оправдава се, Това е един от многобройните защитни механизми, които личността толкова ловки използва заради собственото си оправдание.
  • Снема отговорността от себе си и я възлага на други. Тази точка органически се включва в точки 1 и 2, но може да бъде и в качеството на самостоятелен фактор. Принципът, използван тук от личността се заключава в това, че тя светкавично изисква т.н. „жертвен агнец" – човека или обстоятелството, напълно подходящи за това да прехвърли върху тях вината и отговорността. Тук опасността като правило също се преувеличава.

Тук са приведени само няколко варианта на многобройните защитни механизми, хитро и изобретателно използвани от личността в качеството на самозащита.

Постепенно в съответствие с това, че Светлината на душата все повече и повече пронизва и озарява този грандиозен илюзорен мираж, ученикът започва бавно да разбира все пак какво всъшност е станало. Изпитвайки неизразимо отвращение – защото личността в своята старозаветна гордост абсолютно не понася и най-малкото сериозно разобличение на своята истинска същност – и прибягвайки към безкрайни уловки и извъртания,нейната груба природа колкото по-далече, толкова повече ще се противи със всички сили на този неприятен за нея процес на разобличение. По-късно, когато душата най-накрая поеме инициативата ще вземе под свой контрол и ще подчини личността на себе си, ученикът сам, доброволно ще се съгласи да поеме отговорност за всичко гадно, противно и неприятно, което си е позволил да излее навън. Тук стигаме до един от най-важните и съществени моменти в процеса на самопознание, а именно :

Отговорността на ученика

Той съзнава, че е дошло време да поеме пълна отговорност,но всичко в него възстава срещу това, защото отживяващата стара натура се отказва от неприятни отговорности и ги отсрочва, колкото е по силите й. Сега него го чака дълга, неприятна фаза, в която постепенно влиза в конфронтация със своите собствени илюзии, лъжи, самоизмами, самооправдания и безотговорности. В началото той вижда само трошичка от цялото, но след това малко по малко осъзнава, че неговата личност практически постоянно използва едни и същи техники и прийоми. Доколкото пробуденото в него ново интуитивно съзнание разбира какво е сътворил в продължениена безкрайна редица животи и че всичко, което е наоколо се извършва по една и съща схема и той изпада в ужас от всичката тази заблуда. Едновременно с това разбира, че да се освободи от миражите, пораждани от личността, той може само по пътя на постоянното съотнасяне на себе си към своята душа. От този момент за него започва период, който може да се обозначи като Период на будността.

Личността е продукт на тримерната природа. Всеки човек, който се е инкарнирал, т.е чийто микрокосмос се е инкарнирал в една природна личност е грешен има слабости и недостатъци и затова търсенето на съвършенство никога не може да има успех, ако човек остава привързан към плоскостта на личността.

-----------------------------------------




0 Коментара


Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход