• публикации
    74
  • коментари
    468
  • прегледи
    53142

отвъд отчаянието

valentinus

259 прегледа

Не искам вече да участвам

в пошлия спектакъл.

Изгубих надежда да играя тази роля

поне малко по-добре.

...и по-добре да я играя, пак спектакълът ще е пошъл,

защото режисьорът е калпав.

Сценаристът е направо бездарник,

толкова тривиален сюжет, и непрекъснато се повтаря едно и също -

до втръсване, до повръщане, до лудост.

Костюмите и декорите са пропити с фалш, кръпки

и лекета от толкова много хилядолетия изхабяване.

И носят миризмата, натрапчивата смрад на хилядите обличали ги актьори.

Самият Театър е в развалини, въпреки хилядите модни машинарии, с които напоследък го тъпчат - като просяк, накичен с лъскотии от панаирджийските сергии.

Театърът мирише и прилича на гробница, използвана интензивно. Ние, актьорите, сме безкрайно уморени и играем само по навик. Публика никога не е имало. Има само жури - невидимо, справедливо и неподкупно - и пак и пак ни връща да играем, и така без край...

Да сменя Пиесата?

Да сменя Театъра?

НЕ

НЯМА ВЕЧЕ ДА ИГРАЯ!!!

Искам да си живея собствения живот - без сценарий, без режисура, без костюми.

Ще напусна Театъра!

Но как!

ОТЧАЯН СЪМ...

Бях отчаян

Но в бодливия храсталак от бели рози...


1 човек харесва това


4 Коментара



В градината от рози...без маска и роля, без суета и фалш...

Надеждата ми не е от този свят.

Сподели този коментар


Линк към коментара

... в градините на твоето сърце

изгубват цветовете

самотата си

а аромата в двете ти ръце

следа е...

не презирай красотата си

1 човек харесва това

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход