Премини към съдържанието
  • публикации
    74
  • коментари
    466
  • прегледи
    53618

отвъд отчаянието

valentinus

317 прегледа

Не искам вече да участвам

в пошлия спектакъл.

Изгубих надежда да играя тази роля

поне малко по-добре.

...и по-добре да я играя, пак спектакълът ще е пошъл,

защото режисьорът е калпав.

Сценаристът е направо бездарник,

толкова тривиален сюжет, и непрекъснато се повтаря едно и също -

до втръсване, до повръщане, до лудост.

Костюмите и декорите са пропити с фалш, кръпки

и лекета от толкова много хилядолетия изхабяване.

И носят миризмата, натрапчивата смрад на хилядите обличали ги актьори.

Самият Театър е в развалини, въпреки хилядите модни машинарии, с които напоследък го тъпчат - като просяк, накичен с лъскотии от панаирджийските сергии.

Театърът мирише и прилича на гробница, използвана интензивно. Ние, актьорите, сме безкрайно уморени и играем само по навик. Публика никога не е имало. Има само жури - невидимо, справедливо и неподкупно - и пак и пак ни връща да играем, и така без край...

Да сменя Пиесата?

Да сменя Театъра?

НЕ

НЯМА ВЕЧЕ ДА ИГРАЯ!!!

Искам да си живея собствения живот - без сценарий, без режисура, без костюми.

Ще напусна Театъра!

Но как!

ОТЧАЯН СЪМ...

Бях отчаян

Но в бодливия храсталак от бели рози...



4 Коментара


Препоръчани коментари

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход

×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.