22 октомври като нравствен тест и катарзис

angeligdb

78 прегледа

Всеки избор е на първо място нравствен тест. Избирайки, човек изявява и показва себе си. Участвайки в демократични избори, човек заема гражданска позиция и демонстрира своите ценности, убежденията си. Така изборите показват реалната картина на нравственото състояние на обществото, а не само и просто “тежестта на партиите” (както обикновено ги разбират). В тази връзка ще се опитам да изразя какъв смисъл носят в себе си изборите от 22 октомври.

Близо 60% от избирателите не отидоха да гласуват. Това е най-важния резултат от тези избори. Избирането на държавен глава (символ на единството и целостта на нацията) ще бъде направено от само около 40 % от избирателите. Първанов, Доган и Сидеров тия дни триумфират. За какво ли толкова триумфират? Разбират ли, дават ли си сметка какво означава това? Може би се радват защото “народът” ги избра да бъдат… гробокопачите на демократичната политическа система на България?

Десните политици и избиратели са победените. Те са унизени и дори отчаяни, защото “народът” не ги разбра и не ги подкрепи. Кризата на десницата, която е най-съществен симптом на кризата на цялата ни политическа система, достигна най-критични измерения. Искат се оставките на “старите лидери”. Трябвало “обновление” и били нужни “нови идеи”.

Симеон мълчи, както мълчат и “кукловодите”, генералите от ДС, които преди 5 години го доведоха в България със задачата да разбие “двуполюсния политически модел” и “противостоенето на дясното и лявото”, също мълчат. Явно и те се радват неистово. Задачата е изпълнена перфектно.

На балотажа ще отидат кръвните близнаци Първанов (Доган) и Сидеров. Пълен абсурд е един такъв избор. Няма между какво да се избира. Сидеров е кривото огледало, в което Първанов се оглежда – за да изглежда “по-приемлив” и дори “модерен европоцентрист”. Азиатщината обаче нахлува в нашите родни простори чрез тия два взаимно допълващи се образа. Пред прага на европейския дом “народът” фактически отхвърли европейската перспектива и показа някакъв атавистичен азиатски инстинкт в себе си. Но за кой “народ” всъщност става дума?

Тия дни се говори надълго и нашироко за “народа” и за неговата “мъдрост”. Но в тези избори не участва дори мнозинството от народа. В демокрацията именно мнозинството решава. У нас мнозинството не отиде на тези избори. Следователно съдбата на България оттук-нататък ще бъде решавана от едно червено-кафяво малцинство. Това вече не е демокрация. Това е образцовата олигархия. Първанов, Доган и Симеон са нейните символи. Към тях претендира да бъде прибавен и Б.Борисов. Като “антитеза” и “контрапункт” в тази система е турен Сидеров. Той наистина съвсем не е опасен за нея. Той ще поддържа видимостта за “демокрация”. Първанов, Доган и Симеон на фона на Сидеров ще изглеждат “спасители” на нацията.

Всички се радват обаче най-вече на това, че на “истински голямото зло” за олигархията, на демократите, на десните, и на Костов особено е ударен страхотен шамар. Майкъл Чьорни и Тошо Тошев сигурно купонясват някъде; такова щастие и в сънищата си не са сънували. Пълната победа над демократите и над демокрацията най-после е постигната. Идва ерата на пълната вакханалия на олигарсите. България вече е напълно тяхна. Така, както Русия е на техните олигарси. С демокрацията у нас е свършено! Радвай се, народе!!! Ще й покажем ний на Европата на какво е способен нашия балкански гений!

Когато дойде времето на подобно тържество, ликуващите обаче трябва да имат едно наум. А именно, че лъжата шества по този свят, но накрая побеждава само истината. Че е преходно тяхното щастие, както и всяко щастие. Че всеки триумф носи в себе си зърното на бъдещия провал. На победа от рода на Първановата й викат пирова победа. Жертвата е прекалена. Няма как битието да не изтръпне от подобна наглост. Животът не понася едноцветността и сивотата. Животът се стреми към изобилие. Когато се прекърши нещо много значимо, раната е тежка, но организмът няма как да не мобилизира цялата си сила, за да съхрани живота. Иначе идва смъртта. Дали тези, които тия дни така весело се радват, всъщност не празнуват и поздравяват смъртта на нещо безкрайно значимо в нашия народностен организъм?!

България обаче няма да умре, а животът няма да свърши. Всичко е преходно в този свят. Особено преходен е празникът на абсолютната наглост. А днес празнуват именно лъжците, крадците, лицемерите, цялата онази сива маса, която в годините на демокрацията тежеше като оловна тежест и ни дърпаше назад. Те бяха против всичко, което сега “оглавиха” и “парафираха”. Антинатовецът Първанов подписа договора за присъединяването на България към НАТО. Ако имаше поне малко чест в този човек, той още тогава, за да остане верен на себе си, трябваше да счупи писалката и да си подаде оставката. Както е счупил писалката Стамболийски, подписвайки Ньойския договор. Но къде ти у нашенски комунист понятие за чест?!

Тези, които днес празнуват, през всичките тези години на свобода и демокрация бяха безкрайно гневни тъкмо на свободата и на демокрацията. Те именно нея не могат да понасят. И сега ликуват, понеже им се струва, че победиха, че тия дни погребват нашата свобода и демокрация. Сидеров поне е що-годе честен на фона на Първанов. Сидеров си казва това, което мисли. Той се хваща за кобура като чуе думи като свобода, демокрация, достойнство. Първанов обаче зад страдалческата си, невротична усмивка таи дълбоко в себе си същата ненавист към свободата и към демокрацията. Но “от приличие” крие чувствата си. Нали трябва да изглежда “модерен” и “приемлив за Европа”? Но това е само маска. Болезнената гримаса, в която се гърчи неговото лице когато му се наложи да се усмихне издава това. Оказва се, че Първанов е всъщност дълбоко нещастен човек. Говори едно, мисли съвсем друго. Две души, две сърца, две съзнания има този човек. Същинска шизофрения. Та нали е само “конспирация” нашия път към Европа? Нали Москва е в сърцето първаново. Ето защо ликуването на Първанов тия дни се демонстрира от една такава болезнена усмивка. Неслучайно е казано, че бивш комунист няма.

Не знам защо, но някак си ми е леко тия дни. Всичко си отива на мястото. Нищо че цялата тази паплач начело с Първанов, Доган, Симеон и Сидеров триумфира. Всичко си отиде най-после на мястото. Техните 35% от гласовете на всички избиратели у нас срещу 65-те процента на негласувалите и на демократите. На балотажа аз няма да ида да гласувам. Няма никакъв смисъл да се гласува. Нека да си гласуват те, комунистите и нацистите, червените и кафявите. Нека да си избират каквото си искат. Аз между тях няма да избирам, моето място не е сред тях. Ето защо най-разумното е лидерите на десницата да призоват да се обяви бойкот на този балотаж. Защо ли?

Има смисъл. На балотажа ще участват около 30-35% от всички избиратели. Не предполагам, че ако десните политици призоват към бойкот, да отидат повече на балотажа. От тях 10-тина процента ще вземе Сидеров. Първанов ще бъде избран някъде с гласовете на около 25% от гласовете на всички българи, имащи право на глас. Ето това ще изобличи напълно олигархичния характер на неговото президентство. Не е демократично да станеш президент с гласовете на такова малцинство. Не може да бъдеш президент “на всички българи” след като си избран с гласа само на един срещу 3-ма, които са срещу теб. Първанов – ако имаше някакво нищожно поне понятие за чест би трябвало да признае, че не може да изпълнява ролята на обединител на нацията и да си подаде оставка. Той няма да го направи, естествено. Десницата, впрочем, може да го подсети за тази възможност, като заведе едно дело в Конституционния съд с един простичък въпрос: “Демократично и конституционно ли е някой да бъде президент и обединител на всички българи след като е избран с гласовете на само една четвърт от всички избиратели?”. Иначе изборът му е напълно законен, понеже такъв е законът, недемократичен. Но демокрацията, повтарям, е такава система, в която всичко се решава от мнозинството от целия народ. Тук такова мнозинство няма. 60-65% от избирателите няма да отидат да гласуват. Тогава?

На тези 60-65 %, които не гласуваха на първия тур и които няма да гласуват и на втория, принадлежи обаче бъдещето на България. Този е огромния резерв на десницата. Тези хора трябва да бъдат спечели за каузата на свободата, демокрацията и достойния живот. В главите на тези хора има нещо, щом като при тази тотална пропаганда все пак не отидоха пред урните и ръката им не посегна да избере Първанов или Сидеров. А иначе у нас се знае, че си има едно твърдо 30-35% ядро, което е червено (и сега част от него от червенина стана вече кафяво). Точно тези сега дирижират положението, а онези 60-65% мълчат и не гласуват. Не искат да участват в една такава “демокрация”. Защо ли обаче така упорито мълчат?

Ако десните лидери и партии започнат да разговарят по-смислено с тези хора, ще спечелят скоро голямата част от тях. Няма начин да не ги спечелят. Тези хора мълчат, защото искат да се разговаря човешки с тях. А не с високомерие и така… патетично, както например го прави П.Стоянов. Май само Костов умее да разговаря с тези хора и те скоро ще започнат да се вслушват в думите му. И положението тогава ще започне да се обръща.

Искам да завърша с един спомен.

Ден-два преди парламентарните избори през 1994 г. в Пловдив (града, в който живея), се проведе митинг на СДС. Беше студен и дъждовен ден. На централния площад бяха дошли твърде малко хора в сравнение с предишните митинги. Пя Богдана Карадочева: “Дано, дано, дано… до всяко добро същество… застане още едно…”. Говори Ф.Димитров. Но над площада висеше предчувствието, че тези избори ще бъдат загубени. Въпреки всичко вярвахме наивно, че след безчинствата по време на Беров, Доган, мафията и БСП хората са осъзнали някои прости истини и ще дадат гласа си за СДС. Режещия студен вятър обаче ни шепнеше друго. Връщайки се мокри и премръзнали от този митинг бяхме със съвсем недобро усещане за нещо гадно, което ни чака.

След два дни “народът” подкрепи най-решително… БСП и Жан, те взеха смазващо мнозинство, мнозина избиратели тогава също не отидоха да гласуват или гласуваха за тогавашния Сидеров, за Жорж Ганчев. Демократите тогава бяха разбити на пух и прах. Ф.Димитров си подаде оставката. Начело на СДС застана Иван Костов. Политолозите също като сега вещаеха края на СДС и краха на демокрацията.

Комунистите тогава празнуваха победата още по-настървено от сега. Виеха се хора, цвърчаха кебапчета, лееше се вино. Като сега на тях тогава явно им се струвало, че с демокрацията вече е ликвидирано и че идва ново тяхно десетилетно царство.

Историята по-нататък всички я знаем. За години и половина самозабравилите се триумфатори доведоха нещата дотам, че изведоха гневния народ по улиците и площадите. Политолозите триеха ококорените си от учудване очи.

Ето защо е прекалено рисковано да се ликува и триумфира в политиката.

Разбираш ли това, Първанов? А ти, Догане? Какво ще кажеш ти, кажи си и ти думата… Волене?!




0 Коментара


Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход