• публикации
    58
  • коментари
    175
  • прегледи
    31414

Прах

Slyncheva

284 прегледа

В тишина на мисли празни,

бродя по мъртвата земя.

В шум от думи неизречени,

глуха ставам и кървя.

В тъмнина от слънце жарко,

сляпа съм и пак мълча.

В светлина на нощи непрогледни,

виждам пламъци... и как горя...

В пепел сива се превръщам...

..........................................................

Разпиля ме вятърът до сутринта...

.........................................................

08.07.2008г.




5 Коментара



Чувство на самота навява този стих....

Хубав е.

Сподели този коментар


Линк към коментара
Чувство на самота навява този стих....

Хубав е.

Да.... определено си доловил най-важното! И всъщност... единственото - самота! Но и тя е преходна. По-добре да я разкрия пред хората, отколкото да я оставя в себе си и да ме измъчва още повече!

П.П. Гале, не се притеснявай.

Не така
, но понякога е така! Всичко ще отмине!

Сподели този коментар


Линк към коментара

Хубав стих...и в самотата има красота....

Хареса ми много, Слънчице :)


Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход