ИЗКУСТВОТО ДА СЕ ЖИВЕЕ

angeligdb

157 прегледа

Живеейки, човек следва определени ориентири, без които животът се оказва абсурден. Преди всичко е важна посоката, насочваща пътя, по който уверено или със съмнения вървим – до последната си минута. Но посоката съвпада с мен самия, тя не може да е извън живеещия, сам пробиващ своя път в съществуването си. Ето защо не мога да живея както искам ако не съм наясно преди всичко друго със самия себе си. Но опитвам ли се настойчиво да постигна тази съдбовна яснота, без която съществуването ми неминуемо ще се превърне в лутане без път и посока?

Обикновено разчитам на това, че посоката, която нося в себе си, е вярната - защото щом е моя, как тогава може да е невярна?! Но ето че тук се появява коварният проблем: а може ли посоката да е вярна ако аз самият не съм верен - и “подходящ” за самия себе си? И на какво трябва да съм верен, спрямо какво следва да съм подходящ? Как да постигна така необходимата ми вярност към живота си, как да стана подходящ за него, мога ли да живея пълноценно, истински? - ето ги въпросите, от които като че ли зависи всичко останало. Това как? - нима съдбовното не е тъкмо то?

Има много философии на живота, които превъзходно отговарят на въпроса “Защо живея?”, “Какъв е смисълът?”, “Какво е животът?”, “Коя е истината?” и пр. Но въпросът “Как да направя живота си истински, пълноценен, автентичен?” често е забравян или оставян без отговор. Изглежда се е смятало, че всеки следва да се справя сам - както и доколкото може. Уменията за живот, т.е. решаващото, кардинално значимото, съдбовното, най-трудното, са били оставяни “за впоследствие”. Вярвали са, че те зависят от “опита”, трябва да бъдат “извличани” от самото живеене и предоставяни на избора на отделния индивид. Но ако се остави първото за “по-нататък”, то какво ще излезе от това?

Трябвало да се лутаме, да пилеем време (най-ценното време: когато сме млади!), от и чрез страданието да постигаме удовлетвореността си от живота, да живеем “опипвайки” докато налучкаме някога вярната посока. Но нима някой тръгва на път ако няма представа за посоката - и най-вече за това как ще се добере до “мястото”, което така силно желае, което магнетично го привлича? Пътуването без посока и готовност е именно абсурдът, за който стана дума по-горе - и от който трябва да се отървем навреме, а значи по-рано. С него не може да се живее, а това, което все пак правим, не заслужава да се нарече живот. Това е ясно, но как да станем готови за живота още преди да сме живели? Нима такова изискване не е нов абсурд на мястото на предишния?

Съществуват “техники” да се живее, които свързват в едно съответните умения. Но тези последните от своя страна не само може, но и задължително трябва да се придобият преди опита, преди да сме се хвърлили в “океана на живота”. (Този океан не може да се нарече “тих”, нали?!) За живота живеещото трябва да има усет, който ни е даден наготово, това е талант, зависещ пряко от степента на нашата жизненост, от откритостта ни спрямо самия живот. Уменията и “техниките” на живеене обаче могат да се “учат” и усвояват, при това и преди да сме започнали да живеем истински. (Нима се хвърляме в другия океан без да сме се научили да плуваме?!) Усвояването чрез всекидневното прилагане в живия опит им придава оная достоверност, която ни е така необходима.

Свободата открива пред всеки един от нас безброй възможности и много насоки на живот, а само от нас зависи коя ще изберем. Как обаче да избираме, след като всичките не можем да “пробваме” и “изживеем” - защото все пак животът ни е само един?

Вижда се, че ни се налага да усвоим “изкуството да се живее”, което е неотделимо от изкуството на свободата, а двете заедно неизбежно раждат отговорния пред себе си и пред своя живот човек. Само тогава животът ни ще стане “произведение” и творение, докато всичко останало просто не е достойно за човека именно като човек. Затова и истините, които дават живот на това единно и достойно за човека изкуство се обединяват в една “етика” или философия на достойнството, определяща усещането за пълнота от живота ни, без което няма смисъл да се живее. Само в нейната оптика можем да видим и разпознаем своето “Как да живея?”, за което наистина няма предварително дадени и готови правила. Никога не е късно да започнем да живеем истински и пълноценно, защото тогава да не опитаме още сега?

Понякога става така, че нещо привидно незначително и случайно изведнъж придобива огромно значение и започва да играе несравнима с нищо роля в живота на даден човек. Една среща с непознат преди човек, дори една дума, казана от някой, някаква необичайна ситуация, която е способна да проясни погледа ни, също така, например, гледката на “звездното небе над мен” в една омайващо уханна лятна вечер, чиято прелест преди не съм забелязвал и пр. могат да станат знаци на промяната към по-добро, за която копнеят душите ни. Нима е невъзможно такъв изключителен жизнен смисъл да придобие и прочитането на една интернет страница - например тази, която сега е пред очите ти, уважаеми посетителю на този сайт?!

Да опитаме?




0 Коментара


Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход