dareto

  • публикации
    5
  • коментари
    15
  • прегледи
    7961

ПРИКАЗКА ЗА АНГЕЛИТЕ

dareto

1669 прегледа

pazit.gif

Живяли някога хора с крила. Безскрупулни, интелигентни, жестоки, но и много красиви. Благодарение на тези свои качества, те бързо се издигнали над останалите и започнали да управляват Света.

На един жесток крал му се родила дъщеричка. Кралицата била много щастлива,че е дала живот на толкова красиво и кротко бeбе. Кралят също бил доволен. За първи път след раждането на сина им жестокото му лице било прорязано от някакво подобие на усмивка.

Вечерта дошла орисницата. Жената погледнала бебето и с ужас промълвила:

- Ще бъде много красива, много нежна и чувствителна. Ще обича и мрази силно. Ще умре млада ... от ръката на брат си...

- Лъжеш! -креснал кралят.

- Има един начин да провериш истината - тихо казала орисницата.

Кралят я пагледнал яростно и заповядал да донесат Кинжала на Истината. Сребърното оръжие било гравирано изкусно с дракон -Вестителя на Истината.Кралят го взел и забил ядно в гърдите на орисницата. Тя се свлякля мъртва на земята, а драконът оповестил, че е казвала истина.

Притеснена за дъщеря си, кралицата се затворила с нея в златна кула с решетки. Расла красивата принцеса и слушала приказките на майка си. Виждала света само през златните решетки и той и се струвал нереален и прекрасен. Желанието и да опознае външния свят се засилвало с всяка изминала година. Приказките на майка и започнали да и омръзват и тя поискала да полети. Кралицата не искала да я пусне, но след като преценила, че така дъщеря и ще е по-далеч от брат си, се съгласила и отключила златните решетки.

Принцесата се качила на перваза, разперила крила и скочила. Вятърът я понесъл и за първи път от 18 години тя се почувствала свободна. Летяла принцесата над земите си и се дивяла на чудната им красота. Колко прекрасно било всичко! И океанът, и планината, и равнините били много по-хубави отколкото и разказвала майка и.

Обиколила принцесата и решила, че е време да опознае народа си. Слязла долу. Какво било учудването и, когато видяла мизерията и грозотата на обикновените хора без крила. Тръгнала сред тях. Навсякъде от където минела, хората се отдръпвали от нея, респектирани от чисто белите и крила. Принцесата се натъжила, че хората не отвръщат на усмивката и с усмивка. Тя започнала да носи широка перелина, която да прикрива белоснежните криле. Навсякъде принцесата слушала колко много хората мразят новия владетел-брат и, как ненавиждали всички крилати хора, заради тяхната жестокост, за това как не правят нищо за народа. Принцесата плачела от тежките думи на хората. Чувствала се самотна и нещастна, не искала вече да има крила, щом в очите на всички това значело жестокост.

Една нощ по пълнолуние тя извадила ножа си и отрязля крилата. Вмигом ослепяла. Красивите и очи вече не виждали. Бялоседефената кожа придобила сивкав оттенък, ръцете и се набръчкали, гарвановата коса посивяла и загубила блясъка си. Хората вече не я отбягвали, тя била една от тях. Но вече не се усмихвала. Принцесата искала да отвори очите на брат си, да му покаже колко е грозно да си жесток и немилостив. Тя тръгнала към двореца. Успяла да се промъкне и горда застанала пред краля.

- Дойдох да отворя очите Ви, кралю! Той погледнал просекинята пред себе си и се изсмял.

-Коя си ти, че ще ми отваряш очите? Една сляпа просекиня!

- Сестра Ви, годподарю. Народът Ви страда. Вие сте безмилостен владетел. Никой не ви обича, хората се страхуват от Вас, мразят Ви!

- Лъжеш! - креснал кралят -От самото начало лъжеш, ти не си сестра ми! А народът ми ме обожава!

- Има само един начин да проверим истината-промълвила принцесата.

Кралят взел Кинжала на истината и го забил в сърцето и. Драконът обявил:

-Тя казва истината! Трупът извиднъж възвърнал красотата си, крилете отново поникнали. Виждайки сестра си мъртва, нещо се причупило в младия крал. Раздал цялото си богатство по равно на народа и научил що е милост.

Така се родили ангелитe.




2 Коментара



Колко жестокост има в красотата...

Сподели този коментар


Линк към коментара
Колко жестокост има в красотата...

Не съм много съгласна...за жестокостта на красотата. :wub:

Но приказката ми хареса. Все търсим истините, а колко е кратък пътят до тях. Ангелите са сред нас, струва ми се, но не винаги носят крила.

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход