• публикации
    58
  • коментари
    175
  • прегледи
    31414

Питам...

Slyncheva

224 прегледа

Седя на стари стълби

под гъста сянка на дърво.

Говоря със сърцето си,

остана то единствено.

Питам го “Защо?”

Защо обичам те?

Защо!?!

Но няма отговор, а тишина.

Удар бавен, после два …

отмерват тихо вечността…

20.07.2008г.




5 Коментара



Миличка, сърцето знае защо, нищо, че сега не чуваш отговора...

Сподели този коментар


Линк към коментара
Миличка, сърцето знае защо, нищо, че сега не чуваш отговора...

Навярно си права. Само където... не малко години изминаха и продължават да минават... а аз все още не съм го чула. То говори и говори... но не казва онова, което искам да чуя...

Сподели този коментар


Линк към коментара
Красиво...

Честно казано на мен не ми допада. Не вярвах, че на някого ще му хареса. Написах го набързо. Имах 10 мин следобедна почивка на работа и "сътворих" това. Просто имах нужда да пиша. А и вечерта чувствах необходимост да споделя част от емоциите си, защото щях да се побъркам още повече. Но все пак... това че на мен не ми допада особено много, не означава, че и на друг няма да му хареса. Благодаря ти, много за коментара. Важен е за мен!!!

Сподели този коментар


Линк към коментара

Душко, за нещо добро не е нужно много време. Аз си харесвам повече нещата, които съм написала за 2-3 минутки, отколкото тези за повече. Важното е, че изразява това, което чувстваш...


Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход