• публикации
    26
  • коментари
    23
  • прегледи
    11876

Търсиш чувства, които нямам и морал, който не мога да си позволя

raurava

191 прегледа

Тя продаваше услуги за кауза, която бе „недостойна”, той бе политик. Тя водеше война с обществото, той също. Манталитета й би бил осъден от църквата – заради „алената буква”, него никой не го осъждаше, заради корупцията? Коя бе по – недостойна кауза от двете? Тази в която продаваш тялото си…. Или тази в която продаваш душата си? И когато продаваш тялото си – продаваш ли душата си? Явната проституция и тайната корупция ли се осъждаше или тайната проституция и явната корупция?

Това, което не се купува с пари се купува с много пари.

Тя не започна живота си с баща който я изнасилваше и майка която проституираше. Не бе преживяла стрес или страх – никой никога не я принуди за нещо което не желаеше, не беше имала нещастна любов или подобни унижения.

Когато реши да го направи за първи път, не беше влюбена или нещо такова и не изпитваше неудобство да откаже. Просто си каза – защо пък не.

Квартирата му бе една тясна дупка воняща на изсъхнало сирене и на загоряло мляко, всъщност по вече приличаше на килер. Нямаше прозорци, което бе добре защото винаги се бе притеснявала от голотата. И от своята и от чуждата. Сърцето й тупаше толкова силно, сякаш се биеше в стените на стаята и отекваше в тишината, като ударите на стенен часовник при кръгъл час. Погледна го и завъртя очи „Започвай!”, което явно го смути и тя се почувства доста по – спокойна. Той прилежно сгъваше дрехите си все едно никога няма повече да ги облече, напомни й за някой, който стои на брега на реката и се кани да се удави. Тялото му бе бяло и хилаво стоеше някак отвратително прегърбен. Тя се съблече бързо, пускаше дрехите си на земята, треперейки. Той поглъщаше тялото й „голия му охлюв” започна да приема форма, толкова отвратително нещо не бе виждала никога. Не помисли и за миг обаче да спре, да се откаже, не чувстваше възбуда, нито страх само някакво желание да го унижи. Легна по гръб и разтвори краката си. Очите й говореха вместо нея „Хайде!”, нямаше нужда от думи. Той легна върху нея и започна да се движи. Досада. Само това изпита.

Действията му бяха монотонни като пневматичен чук – туп, туп, туп. И всичко свърши,

почувства облекчение. Повдигаше й се от него, искаше да го нарани, да го обиди и…„Плаща се.” Това го изуми – отвори широко очи – изненада, объркване „Колко?”, за пръв път чу гласа му. „Двайсет” – гледаше го с присвити очи и ехидна усмивка, като ги извади ще ги върне. „Ами имам само – един и деветдесет” и изсипа в отворената й ръка монетите. Стисна ги в юмрук и тихо излезе, докато слизаше по стълбите отвори широко ръка, метален звън се разнесе в тишината на нощта.

Минаха години, но звука от монетите, които се търкаляха по стълбите, още отекваше в главата й. Мина много километри, много мъже, които идваха при нея. Не помнеше имената им, не помнеше техните лица, мъже, които я обичаха и такива, които я удряха, нямаше страх, болка, не изпитваше и срам. Никога не изпита някакво чувство.

Той натискаше цифрите, последователно и бързо, свободен сигнал и след това тишина. „Ела!” отговори на отсрещното мълчание. Затвори. Пресуши течността в чашата още преди да бе започнал да се топи леда. Разхлаби възела на вратовръзката, извади ризата от панталона, откопча колана. Чакаше. Тя беше проститутка. Дори да бе от най – елитните, независимо от красотата или интелекта, тя просто се продаваше използвайки – антична професия, за целта. Той също го правеше, но не като използва тялото си, а като използваше властта. Бе изоставил всякакви претенции за почтеност. Всички божии закони бе престъпил. Страстно спазваше собствените си.

Наричаше ги – оцеляване. Бе клептократ.

Вратата се отвори. Порочно ухание и силует на красива жена.

Тя грациозно плъзна дрехите си на земята и бавно премина разстоянието, без да сваля поглед от него. Изваяно тяло, красива коса, перфектна кожа. Пое чашата от ръката му без изобщо да се смущава от голотата си, само звъненето на разпилени монети по стълбите, тъмнееше в съзнанието й.

Марионетки, кукли на конци и олигарси, някой бе изпуснал нишката на съвестта. Къде? В плановата корупция, владееща действителната власт или в проституцията? Кое е по – страшния грях? Проституцията или страха от загубата на властта който създава клептократите? Той ли използваше властта? Или властта изцеждаше него, като маша в ръцете й бяха всички, които се редуваха в нея, обединени от общия интерес да преразпределят помежду си благата, които народа създава.

Всеки който продава услуги за кауза която е недостойна, може да се каже, че проституира.




0 Коментара


Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход