“Националният идеал” и… мъката в душите

angeligdb

283 прегледа

Съвсем не съм краен песимист, и не поради песимизма си пиша тези редове. Страданието в българската душа, в душата на българите днес е колосално. Нима не го чувствате? А ако го чувствате – давате ли си сметка за него?

Това, че сме търпелив народ, не намалява болката. Напротив, прави я още по-натрапчива. Страдат всички, но не си го признават: търпеливи сме като говеда! Отгоре до долу социалните пластове са съставени все от страдащи хора, от хора, обзети от неясна, но глождеща мъка…

Ето, дори и самият Цар, нима и той не е трагична фигура – символ на нашите страдания? Помислете добре. Нима Симеон не страда неимоверно? Как да не страда, не усещате ли белезите на страданието върху иначе строгото му, аристократично лице? Как да не е страдалец нашия Симеон? 50 години изгнаник, живеещ далеч родината си. После, явно по поръката на вездесъщата ДС – се захвана с политика и спечели изборите. След това – премиер на България цели четири години. А сега… владетел не на своята изтерзана от нещастия бедна страна, а само на… два-три двореца и няколко други имоти. Какъв кошмар, каква деградация изживя този човек!

Като премиер той беше… слуга на един народ, на който никой управник не може да угоди. Да бъде слуга той, роденият господар! Сещате ли се и разбирате ли сега защо Симеон тогава даже не искаше да говори пред журналистите, нито пък да отговаря на питанията на народните представители в парламента? От унижението, от срама беше загубил ума и дума през тия злочести за него 4 години. Злочести заради страхотните унижения, на които този човек се подложи – а той все пак е бивш Цар! – само и само заради това да си върне имотите. А пък за да стане премиер, на него му се наложи да излъже, и то най-откровено: нали си спомняте неговата съвсем опашата лъжа за ония 800 дни, в които щял да ни “оправи”? Цар да лъже, и то за такава пошла цел – няколко имота! – е под всякакво достойнство. Ето защо толкова унизеният Симеон се държи така: като бито куче с подвита опашка…

Царят излъга, сам се унижи, и днес вече никой не му вярва. А по начало Царят трябва да е морален стожер на нацията. Гледам го по телевизията, стои редом с… Доган и… Станишев, и е потънал в земята от срам и унижение. Беше Цар, сега е най-обикновен… “партиен лидер” на залязваща партия…

Наистина срамота, дали наистина Симеон усеща това? Струва ми се, че цялото му същество го усеща, но той никога няма да го осъзнае. Просто защото вече е загубил всякакво чувство за лично достойнство…

Президентът също страда, вече писах за това. Той се терзае от дълбока вътрешна мъка по погубените и поругани негови комунистически идеали от младежките му години. По тази причина вече не може и да се усмихва. Същинска трагедия…

Политиците ни също много страдат. Как така ли? Ами всяка маскара и всеки лъжльо, всеки крадец и всеки мошеник постоянно страдат от една мисъл: да не стане така един ден да ги изловят и разобличат. Страшна тайна носи всеки един от тях в душата си. Тайната за униженията, които е преживял, за да стигне дотук. До “величието” и славата да е политик и властник. Тази страшна тайна им почерня иначе бляскавия живот, на който не могат да се насладят така, както им се иска…

У нас всичко е наопаки, затова и страдаме.

Като се почне от Царя и се мине през всеки дом: всички страдат. Но мълчат, не издават страданието си. Не го признават. Прочути сме с нашенското си тъпо търпение!

Богатият страда, защото всички го смятат за “престъпник”. Всички у нас си мислят, че богатство по честен и законен начин не се прави, ерго, богатите са… “престъпници”! Богатият – у нас наричат богатите… “мутри” – избива страданието си като се отдава на високомерие, на грандоманщина, на разврат, на алкохолизъм, на най-гадна парвенющина. Малцина са богатите у нас, които с достойнство носят бремето на едно богатство: защото богатството е бреме и велика отговорност. Погледнете размазаните от самодоволство физиономии на “силните на деня”. Тяхната показна, но куха “величавост” издава иначе толкова страдалческите им души.

А пък “масовият българин” страда от всичко: от безпаричие, от неразбиране, от непоносими такси, данъци и сметки, от чиновниците, от политиците, от корупцията, от катаджиите – да продължавам ли? Накрая – и най-вече – някаква непонятна мъка се стеле в душата му. Абсурдната мъка, извираща от оня екзистенциален вакуум, в който всички ние съществуваме. Изглежда не умеем да живеем истински, затова е станало така. А не умеем да живеем, защото не знаем какво следва да искаме от живота. Не разбираме точно за какво ни е даден животът, не си даваме сметка за това. А тъкмо то е най-важното. Оттук произтичат безчет беди. Няма как иначе: непростимо е в наше време човек да е така объркан. От главите си патим.

А причината за всичко е проста: когато един човек има мизерни изисквания към живота си, той неизбежно започва да живее мизерно и бедно. Такъв човек неумолимо става нещастник. Не е вярно, че нещастията облагородявали човека. Те най-често го правят безчестен, завистлив и злобен. Еуфорията, свързана с възхода на “Атака”, на която сме свидетели тия дни, е доказателство за това. Някой вярвал ли е че у нас има толкова много отчаяни, фалшиви и злобни хора? Едва ли е вярвал, едва ли го е очаквал. Но ето, свидетели сме на колосален взрив от злоба и отрицание. Срещу всичко: срещу свободата, срещу демокрацията, срещу Европа, срещу Америка, срещу богатите, срещу истината даже, срещу живота, срещу Бога, срещу какво ли не. Тези хора са против всичко. Целият свят им е крив.

Само в себе си не поглеждат и само у себе си не търсят причината за това, че са толкова нещастни. Навсякъде другаде търсят тази причина за злочестините си, само в себе си не. Това нормално ли е, дами и господа?!

Натрупаното напрежение у тези хора – а то много често е и на… сексуална основа; та как може да си мъж като си един ревльо! – се излива навън в нравствения нихилизъм, в непукизма, в стремежа към лесен и… хитър живот. Тези хора са безкрайни наивници, а пък лидерите им просто искат да ни яхнат. Мечтаят за живот, в който нищо не правиш, но живееш охолно (на гърба на другите, на “баламите”!). Тези хора са в плен на малодушието, безхарактерността, безотговорността. Те са изпълнени с ненавист към свободата. Те са просто страхливци.

Страх ги от живота. Страх ги е от свободата. Страх ги е от истината…

А този всъщност е идеала на “Атака”, тя точно тези низки страсти разпалва и на тях разчита…

Ние сме болно общество. А как е възможно обществото ни да е болно, а пък “всички ние” да водим здрав, “нормален”, естествен живот? Живот, преизпълнен с доверие към неограничените възможности на свободата. Невъзможно е, естествено…

Един симптом на безкрайната обърканост и на недоумението, което чувстваме, изправени пред неразрешимата загадка на живота и свободата, е масовото предоверяване на “Атака”. Но не само. Същите хора се предоверяват също и на всякакви там… “гледачки”, ясновидки, вещици, екстрасенси и тем подобни шарлатан(к)и, които въртят най-доходен бизнес, паразитирайки върху народните страдания. Ето защо СКАТ, “храма” на “Атака”, освен на устатите си коментатори, плямпала от типа на Сидеров и Вучков, е трибуна и на тези “ясновидки”-лъжкини.

Опростачването на народа е в ход. От нас искат да станем една нация от малоумници. Ето това е “националният идеал” на Атака. Искат да станем като руснаците. Искат да имаме един “батюшка”, а всички да сме роби, както е в Русия. Искат да сме нещастни точно като руснаците. Да станем нация от алкохолици. Едно покорно славянско стадо, което не търпи личностите и просто ги убива. Това иска от нас Атака. Искат да се обезличим и да станем унизени и оскърбени като руснаците. Ето затова Атака иска да ни откъсне от Европа. Това е нейният “национален идеал”…

На който обаче мнозина вярват, все едно са загубили изцяло разсъдъка си. Съградихме си “храм на лъжата”, намерихме си и богове, и жрици на лъжата, за резил станахме пред Европа и света с ексцентризма си…

Мъка, много мъка има в душите ни. Ето затова животът ни е така объркан. Ето защо не се вижда края на страданията ни.

Трябва обаче да надмогнем мъката. Трябва да погледнем на света с чистия поглед на силния свободен индивид. За който безсмисленото линеене на душата и безволието е най-голям порок и затова е отречено най-решително. Но ние нямаме решимостта да го отречем. Ето затова и страдаме.

Ето защо и бъдещето ни е така неясно.

Иска се поврат в съзнанията и душите. Крайно време е да се обърнем към здравото съществуване на свободния, на силния и на преизпълнения с оптимизъм пред бъдещето човек.

Без този поврат ни е спукана работата.

Единственият начин е да си дадем сметка какви сме, защо сме такива, какво искаме от живота и защо сме така малодушни пред него.

И да презрем себе си, да се отвратим от себе си. Това е началото на така необходимия ни поврат в душите и в живота ни.

Само така ще се преродим. Ще излезем от тинята и от тресавището. Ще стъпим на здрава почва. И ще победим страха.

Бъдещето е на смелите. На ония, които знаят какво искат. Които не хленчат. Които не се оплакват. Които вярват в собствените сили. Които работят за бъдещето си. Които не се щадят. Които не искат нищо наготово. Които не копнеят за чуждото. Които са преизпълнени със сила. Които живеят с достойнство. Които мразят безчестието…

Които не чакат “Сидеров да ги оправи”.

Майчице мила!!!

А ето тук http://angeligdb.wordpress.com/2006/11/17/...ъката-в-душите/ статията може да се види, украсена със снимки на Бай Ганя laugh.giflaugh.giflaugh.giflaugh.giflaugh.giflaugh.gif




1 Коментар



Каква мисъл, какво нещо... Прочетох повечето от останалите ти статии и ми направиха много силно впечетление , така че едно голямо БРАВО за цялото ти "творчество".

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход