• публикации
    115
  • коментари
    1109
  • прегледи
    7365

Грешна и свята

На една дървена маса, в една тъмничка стая, на два скърцащи стола седнали Грешната и Святата.

Облечена в алена рокля, с високи обувки, красива…Грешната запали цигара. Дръпна и издиша, а после заговори…

- И какво получи ти? Само един си обичала. Години наред се радваше на фригидна любов. Стоеше си вкъщи, переше и готвеше, децата на училище водеше. А, после се връщаше да чистиш в и без това прекалено чистата си къща. Мъжът ти се прибираше, а ти слагаше вечеря, след това слагаше децата да лягат, прибираше масата и лягаше в студени завивки. Не те прегръщаше нали? Обръщаше ти гръб и захъркваше, а ти виждаше нещо прекрасно в неговата презадоволеност. И никога не са те чукали истински. Никога не си усещала потта на страстта. Заслепена от екстаз ти никога не си стенала, не си го приютявала в най-топлата прегръдка, онази между твойте бедра. И не си викала името му, докато прониква в теб, и не е скърцало леглото ви, било е всичко тих и безшумен достоен за мъртвите секс. И никога…никога той не е мислил за теб, просто е задоволявал своя нагон. Била си просто заместител на лявата му или дясното му ръка, всъщност скъпа, ти си била просто различна чекия. Никога тялото му не е тръпнело при допира му с теб, никога не е изпитвал нуждата да те подчини, да те покори, да ти се наслади. Не знаеш. Не знаеш, че и най-вкусната ти манджа не може да се сравнява с качествения секс. Не знаеш какво е всяка минута да те искат, всяка нощ да съблазняваш, да го побъркваш само с аромата си, само с докосването си. Да се извиваш под него, да крещиш, да се потиш и телесните ти сокове да попиват в чуждото тяло. А, после да ги попиеш с език, да не избърсваш, а подклаждаш страстта. И той си отиде? Нормално. Сигурно всеки ден е предпочитал да яде лошо сготвена мусака, отколкото да гледа видът ти на благоверна жена. А, на вратата ти чукаха, нали? Много мъже…Не посмя да им отвориш, не посмя да бъдеш жена…

Цигарата догоря, а Грешната дишаше учестено, замря и остана така. Преплела крака, сякаш знаеш повече, сякаш можеше повече, но и стигаше. Навярно предпочиташе да решава кръстословици (чиито отговори, ако трябва да бъдем честни, често по поглеждаше), отколкото да стои пред своето криво огледало.

Святата стоеше с наведена на долу глава. Очите й бяха празни като бели листа. И въпреки всичко…

- Обичах го, повече от себе си. Исках да бъде любовта идеална. А съвършенството се постига, когато правиш жертви. Направих своята жертва, лиших се от свободната си воля и мълчах, мълчах, когато ме болеше, мълчах, когато се гневях, мълчах, когато исках нещо, мълчах дори, когато правехме любов. Но му дадох нещо, което ти не би могла. Дадох му сигурност, дадох му упора. Когато се предаваше, аз бях до него, бях там, за да се види през моите очи, да вида, че е непобедим, неповторим и единствен. Да, не познахме страстта…Но всяка нощ той заспиваше в легло, в което миришеше на дом и уют. Аромат, който не притежава и най-скъпия ти парфюм. И всяка сутрин преди да излезе ме целуваше и всяка вечер…всеки ден аз имах две сигурни целувки. Сигурни…Ти едва ли, знаеш значението на тези думи. Дори не помниш мъжете, с които си била. Не знаеш какво е да се чувстваш щастлива от простичкия факт, че хората, които обичаш са щастливи. Не знаеш, какво е да даваш, защото си свикнала само да взимаш. Чистих и готвих, посрещах и изпращах, грижих се за всички и често забравях за себе си. И един ден, когато той закъсня. Разбрах, че съм сбъркала, разбрах, че има друга жена. Някоя, която му дава друга наслада, различна от тази, която е у дома. Преглътнах и продължих, бях дала клетва там пред олтара. За децата, за мъжа ми…отдадох им се, а те свикнаха с идеята, че винаги ще съм там. Първи той стегна куфарите замина, а след това и децата пораснаха, останах сама, да си чистя прахта. Ами ти? Ти какво остави след себе си, освен ехото от крещящата си страст?

Чу се тропот и звън и се отвори врата. Някой влезе погледна двете жени стоящи с размазани лица. Погледна…реши си …и затвори вратата. Не му трябваше нито прекалено грешната, нито лъжливата свята.




10 Коментара


Много хубаво ...

Няма такова нещо като златна среда - има само истински хора, от плът и кръв - някои - по-грешни, други - по-святи ... И всеки има избор какъв да бъде, а всеки избор е колкото правилен, толкова и грешен ...

Сподели този коментар


Линк към коментара
Чу се тропот и звън и се отвори врата. Някой влезе погледна двете жени стоящи с размазани лица. Погледна…реши си …и затвори вратата. Не му трябваше нито прекалено грешната, нито лъжливата свята.

Тропотът отшумя. Някой избра другия (левия) бряг. :D

пп

Добре пишеш. :-)


Сподели този коментар


Линк към коментара

:D Всъщност Вало, ако беше жена щеше да знаеш, че мъжете са по-нетърпими...

Може би, някой ден ще се заиграя с тази природа, някой ден...след като прочета големите книжки...

Сподели този коментар


Линк към коментара
:D Всъщност Вало, ако беше жена щеше да знаеш, че мъжете са по-нетърпими...

Може би, някой ден ще се заиграя с тази природа, някой ден...след като прочета големите книжки...

по-скоро ще бъде ;) Само понатрупай стаж в семейния живот :)

Сподели този коментар


Линк към коментара

Всъщност понякога и мъжете и жените са нетърпими.

Но пък зависи и какво търсим.

В същността си всички сме абсолютно съвършени. Отвъд думите.

Понякога успявам да видя това.

Всичко друго идва и си отива.

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход