Сезонът на горещите целувки

angeligdb

116 прегледа

Водещият на БТВ Николай Бареков (за краткост оттук-нататък ще го наричам Н.Б.) освен в утринни предавания се подвизава и в някои печатни и интернет медии. Той, впрочем, е доста интересен обект за (психо)анализ. Имам предвид едно съвсем леко изследване на неговата иначе съвсем неразвита мисъл по метода на спонтанните асоциации. Този метод може да ни даде ясна картина за скритите мотиви на прекомерната журналистическа активност на Н.Б. в последно време. Неговото “хоби” бил… политическият анализ (по собствените му думи) и ето че това е една прекрасна възможност да се разбере кое по-точно толкова вдъхновява иначе доста неопитното му перо.

Ще започна с нещо като че ли несъществено. Веднъж Н.Б. по повод на интервю, което пред него е дал Симеон като премиер, каза досущ следното: “Усетих, че той, за разлика от нас, но по подобие на своите предшественици, просто стои и директно говори с историята”. Тези думи – те явно доста са се харесали на самия Симеон – говорят много за характера, пък и за морала на толкова искрения ласкател Н.Б.

Непосредствен обект на моя анализ е една поредица от статии на Н.Б., публикувани наскоро в сайта “Всеки ден”, чиито директор е известният М.Боршош. Първата статия се нарича “Едно “Бугати” с цвят синьо-червен” и е излязла на 18 окт. тази година, малко преди изборите за президент. В нея се говори за “стрелеца от автомагистрала Тракия Сидеров” и се предрича неговия все още неслучил се… “колосален политически успех”; има се предвид отиването му на балотаж. Но по-интересното е теорията на Н.Б. за “двете Българии” – те били, по неговите думи, “тази на политиците и тази на гражданите”. Ще приведа малко по-дълъг откъс от разсъждението на Н.Б., за да се схване есенцията му: “В едната България живее Вълка заедно с останалите олигарси. Както пише вестник “Труд” нашенският Кумчо Вълчо не живеел в приказките, а от години си джиткал в София и правел най-долното нещо – да събира боклуците. Кумчо Вълчо обаче наистина живее като в приказка и кара “Бугати Вайрон” за един милион и триста хиляди евро. Той по принцип живее в другата, не във вашата, България макар, че всеки миг може да профучи покрай вас с 400 километра в час.” (запазена е оригиналната пунктуация на филолога Н.Б., който по собственото му признание съвсем не обича… граматиката). И ето “извода” от цялото разсъждение: избирателят, гледайки това “Бугати”, щял да си зададе следния съвсем закономерен въпрос: “Ами, ако пък на мен Стефан Софиянски ми беше дал да събирам боклука на София само за една година, щях ли да изкарам колкото за едно “Бугати”? Или поне за едно ферари?”. Задавайки си този въпрос, избирателят, естествено се юрва да гласува за Сидеров; явно този последният – по логиката на Н.Б. – с избирането си ще гарантира сбъдването поне на част от съкровените мечти на нашия така наивен избирател. Да запомним това, “Бугатито” влиза в анализа на Н.Б. съвсем неслучайно, скоро ще се разбере защо. Друг важен детайл е, че Н.Б. вече се мисли като част от “…другата, не вашата, България” (”вашата”, сиреч на нас, обикновените хора), той себе си сам поставя в “другата” България, тази на олигарсите и обслужващия ги персонал. Едно наистина многозначително признание…

На 24 окт., вече след първия тур на изборите, Н.Б. пише статията “Сидеров и чуждата България”, за да ощастливи читателите си със своите още по-дълбокомислени съждения. Чувствата на Н.Б. явно са били доста силни, щом като в самото начало пише ето това – и то в почти стихотворна форма: “Докато Първанов чупеше рекорда, десните партии изпаднаха зад борда. Даже въпросът с оставките на десните лидери е нелеп, защото тях вече ги уволниха избирателите им”. По-нататък няма нищо интересно, а ето и заключението: “Изборът Първанов-Сидеров не е лош избор. Това е нормален и логичен избор. Това е единственият избор”. Оставям на читателя сам да открие “нормалността” и “логичността” на този избор. Но да не пропуснем важния факт: нашия Н.Б. успява да се подмаже най-умело и на Първанов, агитирайки пряко за него.

На 31 окт., седмица по-късно, Н.Б. отново е на линия и пише статията “Бойко Борисов като ранена в гърдите пантера”, която по своему също е шедьовър. Темата, както се вижда от пръв поглед, е сюблимно важна, и ето, Н.Б. започва едва ли не с фанфари: “Спечели или загуби Бойко Борисов (оттук-нататък ще го наричам за краткост Б.Б., бел.м., А.Г.) като пропусна изборите за президент? Борисов успя едновременно да спечели и да загуби. На фона на бойното поле, осеяно с трупове по-важното е, че оцеля, макар като пантера, ранена в гърдите. Времето изтича бързо, кръвта също. За кого бие камбаната? До вчера за десните, а днес – за Б.Б. Бъдещето на ГЕРБ сега зависи от формата, с която генералът ще влезе в политическите битки”. Генералът-кмет явно е останал доста впечатлен, четейки тези дитирамби за своята особа, които далеч надминават по сила казаното от Н.Б. преди време за самия Симеон. Но момчето Н.Б. може да каже нещо още по-силно, ето това: “Катастрофата на дясното освободи голямо пространство в политиката. Десните отдавна не са фактор и беше логично столичният кмет да се насочи към тяхното място. Мястото вече е празно и чака някой да го заеме”. Но и това не е всичко, за Б.Б. може да се каже и нещо още по-величествено, ето какво: “Б.Б. се опита да притича през късата дистанция на кампанията като кокершпаньол в парка, за да подразни и да остане неуловим за куршумите на безбройните си врагове, но да го види публиката и да оцени неговата смелост и жертвоготовност за каузата”. Пантерата, при това ранена и с изтичаща кръв, тук вече е… кокершпаньол в парка, неуловим за куршумите и… жертвоготовен за… каузата. Но и това не е всичко, ето и заключителните акорди на този величав миш-маш: “За краткото време, с което разполага, Б.Б. трябва да убеди десните избиратели, че може да ги представлява в политиката. За разлика от “Атака”, той трябва да предложи решения и да намери истинските отговори на неудобните въпроси, които постави… Б.Б. може намери разумния изход и да бъде шанс и находка за демокрацията”. Да отбележим тук, че с това изречение са застреляни поне три-четири заека. Б.Б. е възведен в сан на “десен” политик, при това единствения. Понеже малко по-горе е казано за Костов и Стоянов, че “те имат минало, но нямат бъдеще”; “убиването” на “старите десни” е… “втория заек”. Третият заек е, че “Атака” е срината, понеже тя не може според Н.Б. да намери “истинските отговори”, подобно на Б.Б., естествено. Четвъртият заек е свързан с първия, но е негов апотеоз ето с този дитирамб “Б.Б. може намери разумния изход и да бъде шанс и находка за демокрацията”. Сигурен съм, че бъдещата генералска партия ще си сложи тези прочувствени думи на Н.Б. в своя герб.

И, накрая, е статията му от 8 ноември, наречена “СДС: Б.Б. или смърт!”. Тук Н.Б. дава най-мъдри съвети на петърстояновото СДС. За краткост ще се принудя да преразкажа иначе неподражаемата мисъл на нашия герой. И така, и най-твърдоглавите комунисти от БСП били разбрали, че без партньори не могат да се върнат във властта. Самият цар им помогнал да овладеят всички лостове в държавата (тук, признавам, е съвсем прав). Костов обаче отхвърлил преди време тези партньори (НДСВ и ДПС), поради което загубил шанса да получи втори мандат(!). Оттук започнал тоталния срив на десницата и т.н. Но нека да приведа поне извода дотук, който Н.Б. прави: “По-добре доволен и сит, отколкото гладен и бит. Това е девизът на столетницата БСП и той дава резултат”. Има се предвид това, че БСП направи доста компромиси, но ето че е на власт и е съвсем… доволна и сита. И ето заключителните акорди на това стълпотворение на мъдростта и разума Барекови: “Времената се менят, нравите също. Едно време СДС прогонваше приятелите си с камшик в ръка като търговци от храма, сега сините ще трябва да се борят и надхитрят с БСП за тях. Както го е казал по-простичко народът, който не може да целува ръка, накрая ще целува гъз. СДС още има избор. Или ще направи бъдещия политически проект ГЕРБ свой партньор и заедно ще вземат властта. Или ще умре във вечна опозиция, защото БСП в името на властта ще преглътне залъка Б.Б., както направи с другите преди него. За СДС друг избор освен Б.Б. или смърт вече няма”. Есенцията на мъдрия съвет на Н.Б. е: СДС, ако не иска да умре, да започне да целува ръката на Б.Б. - както това вече прави самият Н.Б.

Ето и моето тълкуване. Н.Б. е лесен обект за психоанализа, понеже сам чистосърдечно издава най-дълбоките си мотиви за това свое “писане-коментиране”. Н.Б. си има една най-съкровена мечта, която ясно изпъква в толкова спонтанните му размисли. За да разберем коя е тя трябва да обърнем внимание на това, че неговите “съвети” към политиците всъщност точно показват това, което той самият иска и мечтае.

Момчето Н.Б. си мечтае за “Бугати”, както всяко друго момче, гледащо с трепет нашите мутри в лъскавите им коли. За да постигне съкровената си мечта това момче е готово на всичко. Веруюто на породата хора от типа на Н.Б. е непоклатимо: “По-добре доволен и сит, отколкото гладен и бит”. Ето защо Н.Б. всъщност не прави друго, а само това: целува задници, първо на Симеон, после на Първанов, сега на новата възхождаща звезда на нашия властнически небосклон, на Б.Б. Метаните на Н.Б. спрямо силните на деня са връх на ласкателството: Б.Б. е наречен “тигър”, “пантера” и дори “кокершпаньол” (едно доста извратено ласкателство, впрочем). Явно Н.Б. си има и още по-съкровени мечти: когато един ден Б.Б. стане я премиер, я президент, тогава, помнете ми думата, неговият говорител ще се нарича Н.Б. Тогава “Бугатито” на Н.Б., като вземем предвид щедростта на Б.Б. към верните му слуги, от мечта ще стане, да се надяваме, непосредствена действителност. Е, и едно Ферари с цвят червен върши работа, както скромно добавя самият Н.Б.

Но Н.Б. има и един кошмар: ами ако десните, не дай си Боже пък самият Иван Костов и партията му, се съвземат и започне нов техен възход?! Затуй момчето Н.Б., както се видя, най-страстно се бори с перото си срещу такава пагубна за амбициите му евентуалност. Той дори се опитва да качи остатъците от СДС на каруцата на Б.Б., като ги призовава… да целуват ръката му. Но те ще целуват не само ръката му, но и други недотам престижни части на мощното му тяло, само и само да са поне в Парламента.

С една дума, идва времето на голямото целуване; настъпва сезона на горещите целувки. Баба Мозер първа целуна ръката на Б.Б., ала скоро тълпата от целувачи ще се увеличи неимоверно. Петър Стоянов пък вече сигурно е целувал някои части на телесата на Б.Б. когато той за удобство отиде у него по джапанки и къси гащи на онова прочуто похапване на кайсии.

Нека да целуват каквото си искат. На толкова циркове сме се нагледали, та този ли ще ни учуди…




0 Коментара


Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход