• публикации
    115
  • коментари
    1109
  • прегледи
    7350

Ъгъл

Изморено…в изморен свят живея. Прилича на чудовище страховито, заспало… и когато си мислиш, че всичко ще свърши, че всичко е идеално, то се надига, за да те помете отново. Удряш се в него, падаш и ставаш, а понякога свит на кълбо просто се примиряваш. Живееш за тези сблъсъци, за ударите, за болката, която те кара по-често да падаш, отколкото да летиш. С времето разбираш, че преди да отидеш до следващия ъгъл първо трябва да се огледаш, после да се въоръжиш, с леки стъпки да се долепиш стената…и да се откажеш. Да отидеш до друг ъгъл, готов на всичко, да помниш, че не бива този път да се отказваш. Да си напомняш тихо: Аз не съм страхливец. И пак да спреш и пак да го подминеш. Но мястото ти не е тук, ти трябва да вървиш и пак опитваш. Този път решаваш, да е за последно. Обмисляш плана си добре. Страх те е, признаваш си…не можеш сам да продължиш. Решението изглежда просто. Приемаш го и започваш да следиш прииждащите сенки. Една голяма, една малка, една красива, друга малко крива, трета някак високомерно те поглежда, а четвърта с мъничка надежда. Без да мислиш тръгваш след една от тях. Не смееш да я заговориш, да признаеш колко те е страх. Не можеш да вървиш до нея, нито пък пред нея, за това оставаш малко по-назад. Опитваш се да притъпиш вълнението, че най-после ще видиш и другата страна. Броиш крачките, а късият път изглежда толкова дълъг. И ето стигна…Време е за последната крачка. Но преди да я направиш, сянката-водач се стопи вече в тъмата. Уморен и изоставен се спираш. Няма начин сам да отидеш. Леко се свличаш, докосваш нежно земята и се заслушваш в тишината. И преди да усетиш вече сънуваш. Унесен, заспал, дълбоко до ъгълът – най-големия ти враг, не мислиш, че ситуацията би могла да придобие и по-добър обрат. Но ето, че се приближава към теб нещо огромно, плашещо, грамадно и те помита. И твоят сън, сладичък омаен се превръща в кошмар. Не че някой е желал, нито пък някой до тебе би се спрял, истината проста, е че вървейки никой не те е видял. И сега докато си все още сънен, някой те избутва до края на твоя тъй-опасен ъгъл. И преди да се усетиш вече си там. От другата страна. Щастлив поглеждаш, очакваш с очи да докоснеш чудесата. Протъркваш очи и доволно промлясваш…и тръпки на ужас побягват по гърба ти.

Нима е възможно тук да има толкова много ъгли?




0 Коментара


Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход