• публикации
    115
  • коментари
    1109
  • прегледи
    7349

Котешки драми

Е, случи се...мъжът ми най-сетне избяга от мен...Май предсказанията на моята "обичана"стринка се сбъднаха...

Имам сериозен проблем с мъжете или по-точно с моя мъж, но те не ме притесняват повече ме притесняват тези, които имам с котките...

Направих цели три опита! Не виждам къде бъркам. Честна пионереска. Оставям ги да ми се качат на главата, глезя ги, гушкам ги, прикривам им белите, и им правя място на леглото , въпреки че цялото тяло ми се схаваща...

Но да започнем историята отначало...

Опит номер 1(Мънчи, Мацухито, Теменужка).

Това е първата ми котка. Не се чудете, че имената са три, просто обичам да си прекръщавам в зависимост от настроението. Страхотна котка. С характер, упорита, дива и страшно умна. Взехме я докато още живеехме на Младост. Сутрин ставах в пет часа, за да и изчистя акитата, да не ги види баща ми, че туко виж я изхвърлил. Хранех я, чистих и.., а тя? Надувка! Нищо де, не се съобразявах много с мнението й и нали апартамента малък нямаше къде да се скрие...Пък като я хвана и я гуша и я стискам и я мачкам и я целувам. Тук вече чувам гласа на леля ми" Тва си ближе г*за ти го целуваш"...Да си кажа честно не ме е било гнус никога от котки, куче не мога да целуна, ама котките ги разкатавам.

Както и да е...Преместихме се видя котката двор и съвсем се разхайти. Взе да кани разни разгонени котаци в къщи. Аз нейните срещи никога не съм ги спирала. Ама маму стара поне по-хубави да бяха. Едни грозни котараци, с едни огромни глави и на всичкото отгоре авантаджии...Оправят котката, след туй и оберат паничката с храната и си заминат. Мъжка му работа! Амче, аз кво се учудвам и то и моя списък не е по-хубав от нейния. Кат се замисля и аз май имам един-двама с големи глави. Ама аз за разлика от нея поне използвах предпазни средства...Тъй де, колкото и да и обяснявах да не се дава така лесно, така ми цъфна един ден бременна. Изродх я ко да правя. Бях главната акушерка и оглавих комисията по посрещанетото на малките. Мамини малки сладури. Наум си казах. "Тая голямата изпусната работа, ей тия сега ще ги науча да бъдат гальовни."Едното дадохме, другото оставихме...

Опит номер 2 (Акихито, Цветанка).

Вече обясних за имената.

Ей тва коте и до ден днешен като ме види, започва да бяга панически в другата посока. Аз такова искам само да го гуша, да го галя, да го мачкам, а то...бяга от хубавото бе. Не мога да разбера нямат вкус тия котки и това си е. Кастрирахме ги. Казах си, сега ще кротнат, ще взема да се излъжат да станат по-любвеобвилни. Ех, тези мои напразни надежди. Иначе нещо майката и дъщерята не се понасяха много, много та голямата осинови баба ми(тя живее в съседния двор). Ходи по нея като кученце. А когато реши, че е време за ядене идва у нас, ако никой не желае да я обслужи показва кой е шефа. Всъщност тя като се преместихме, реши първо да набие кучетата ни, за да им стане ясно кой командва парада. Разбра тя, че стратегията й е добра и започна всички да ни третира като роби. Не и ли изнася нещо пуска ноктите и едно тако зловещо хъскане...Сигурно съм 50 пъти по-дебела от нея, ама не смея да и противореча...Умно животно, не следва нашите правила, по-скоро ние нейните. Веднъж на майка ми й писна и я закарали с баща ми на 12 км от вкъщи. Аз естествено бях на морето. Не знаех какво се случва. Като се прибрах у дома, котката си беше там. А, тя милата се върнала, не ме питайте как ама намерила пътя обратно. След известно време мама си призна какво е направила, да кажем, че след разговора ни, дори не си е и помисляла да повтори постъпката си(Прекалено дълга е темата за безпризорните животни, не искам да ставам обаче човек, който да допринася за проблема). Както й да е Цветанка не беше умна като Теменужка, доста по-глупавичка, ама все такава една сладичка и само като се сетя и си мисля, за едно гушкане, мачкане, стискане...

Омъжих се...

Имахме куче, за котка дума не можеше да става. Ама аз нали съм свикнала да мачкам, да гушкам, да стискам, а от кучето ме беше гнус, тъй че наблегнах на мъжа. То хубаво де, ама и той нещо започна да бяга като ме видеше...Била съм го тормозила?!?Представяте ли си? Аз имам права, а той има задължения!!! Едно от неговите задължения е като искам да го мачка, стискам, гушкам, да търпи за Бога. Имам си документ все пак. Както и да е...започнахме да правиме сделки с него...Примерно той ми дава да го гнява половин час и аз го оставям намира да спи. Не се ли съгласи тормоз докато не постигна своето. Аз имам нужди и една от тях да стискам да мачкам, да гуша....

Опит номер 3(Мърчо)

Тва тъпо име го измисли мъжа ми.

Взехме котето от дог. бг, прибрано от улицата. Мазника помърка, помърка и си показа рогата , започна едно дивеене , едно рушене на къщата. Е, на мен не ми пука...човек с времето осъзнава, че вещите нямат значение. И сега пак едно гушене,мачкане, стискане, целуване...Мама му стара, как не попаднах на котка, която да обича да се целува. Нема братче...Не е ли за игра...Като ме види започва луд спринт, естествено в обратна посока...И пак опрях до мъжа...ама той хитър...като го сгаща в некой ъгъл да го натискам, той започне да вика котката, а то глупавото вземе, че дойде. Цъфне котака мъжа ми го пробута и бяга. Сега котката ми и мъжът ми само прехвърлят задълженията си. Аз искам само малко да погнява да постискам да погуша...А те бягат. Два дни моя е командировка, Мърчо продължава да разрушава апратамента, а аз нямо кога да стискам и да мачкам.

Голяма несправедливост.

Човек иска да изрази любовта си, а те се държат все едно съм кошмар.

Не ме жалете много, аз не питам, аз си вземам всичко, което ми се полага. Колкото и да бягат пак в моите ръце ще попаднат и пак ще ги стискам и мачкам и гуша...ох, само да ги докопам...

:inlove1:




9 Коментара



теб изобщо не те мисля! :D Като огледнеят - пак при тебе ще дойдат :D

Сподели този коментар


Линк към коментара

Смей те си вие.

Ама си нямате представа какво преживявам аз.

Всички бягат от мене :sobbing: А, аз искам само да стискам, да мачкам, да гуша...

При положение, че си имам и комплект документи. Единият - паспорт на котката, чиито собственик съм аз, а другия свидетелство за брак, чиито собственик на мъжа пак съм аз. Не мога да разбере защо тия създания не си изпълняват задълженията...Полага ми се, кво се дърпат...Да идват да ги стискам, да ги мачкам, да ги гуша...

Сподели този коментар


Линк към коментара

:D за същото се сетих и аз!!!

ама как се казваше, пусто да остане, не се сещам :D


Сподели този коментар


Линк към коментара

ама как се казваше, пусто да остане, не се сещам :D

Ще се повторя, ако кажа, че и аз за нея се сетих.

Но да не би да имате предвид Елмайра: :ph34r:

imageseb2.jpg

Дидка, аз също съм се чувствала така много пъти :baby:

Сподели този коментар


Линк към коментара

imageseb2.jpg

Дидке :lol: ето това е твоят нов аватар, съкровище :lol6:

Точно това момиченце имах предвид, мерс :lol:

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход