Премини към съдържанието

impulse

  • публикации
    8
  • коментари
    43
  • прегледи
    11401

...


SeismiC

391 прегледа

Аз те попитах за какво мислиш,а ти ми каза:

-Не зная.Вятърът отвява мислите ми като калинки.

Тогава аз вдигнах ръка, хванах една мисъл и я затворих в шепата си

като в кибритена кутийка. Долепих ухо и чух гласа на затворената калинка:

-"Не искам да си отиваш!"

Усмихни се.

Какво,че ще си отида?

На далечен път заминават и жеравите,но ще се върнат.

Зад червените къщи изчезва Слънцето, но ще се върне.

И влаковете се завръщат, нали?

И хората.

Какво са разстоянията метър и километри?

Има очи, които виждат през високите планини.

Има мисли които летят над безкрайните равнини.

Има хора, които никога не се разделят.

Усмихни се.

Има хора, които никога не се разделят"

Недялко Йрданов

1 Коментар


Препоръчани коментари


И въпреки това, от една раздяла, колкото и да твърдят някои, че не е такава, а просто преминаване в друга форма, много боли. Много...

Линк към коментара
Гост
Добави коментар...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване