impulse

  • публикации
    8
  • коментари
    43
  • прегледи
    10884

...

SeismiC

183 прегледа

Аз те попитах за какво мислиш,а ти ми каза:

-Не зная.Вятърът отвява мислите ми като калинки.

Тогава аз вдигнах ръка, хванах една мисъл и я затворих в шепата си

като в кибритена кутийка. Долепих ухо и чух гласа на затворената калинка:

-"Не искам да си отиваш!"

Усмихни се.

Какво,че ще си отида?

На далечен път заминават и жеравите,но ще се върнат.

Зад червените къщи изчезва Слънцето, но ще се върне.

И влаковете се завръщат, нали?

И хората.

Какво са разстоянията метър и километри?

Има очи, които виждат през високите планини.

Има мисли които летят над безкрайните равнини.

Има хора, които никога не се разделят.

Усмихни се.

Има хора, които никога не се разделят"

Недялко Йрданов




1 Коментар



И въпреки това, от една раздяла, колкото и да твърдят някои, че не е такава, а просто преминаване в друга форма, много боли. Много...

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход