Премини към съдържанието
  • публикации
    94
  • коментари
    45
  • прегледи
    16513

КОГАТО МЕ НЯМА

марси

296 прегледа

Сълза да съм

забърсана на скришно,

да не ранявам гордостта ти,

пустата.

В нащърбеното кръгло на луната

погледнеш ли със друга -

прашинка,

зад очите ти да дращя.

И да те парва

нещичко от ляво,

където

е лежало мойто тяло

и гъделичкала косата ми

задъханата нежност на чаршафите.

Разсипана палитра

сетивата

по дланите ти близостта да търсят.

В несвяст тъгуваш да ме имаш

дива.

От нямане

душата ти е празна.

Ранена

тишината

носи мойто име.



1 Коментар


Препоръчани коментари

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход

×

Информация

Този сайт използва бисквитки (cookies), за най-доброто потребителско изживяване. С използването му, вие приемате нашите Условия за ползване.