• публикации
    6
  • коментари
    7
  • прегледи
    5560

малкият принц

alex sc

243 прегледа

-Нарисувай ми красотата.

Погледнах го аз зачудено. Малкото луничаво дете с червена коса. Казах му с досада:

-Не мога.

-Нарисувай ми красотата.

-Казах ти вече- не мога.Отговорих аз още по-отегчена. И сама не знаех от какво ми е толкова досадно.

Детето ме гледаше с големите си зелени, пълни с живот и мечти очи и ми каза:

-Нарисувай ми красотата.

-Аз не мога да рисувам. -Казах аз- няма ли да ме оставиш вече?

А то се ядоса и отвърна:

-Ние децата никога не се отказваме!

Замислих се.Бях ли се отказала от нещо. Стана ми криво.

Детето продължи:

-Нарусивай ми красотата.

После ми подаде лист и молив и аз започнах. Не можех да рисувам, но то нямаше да се откаже от красотата .Започнах да рисувам нещо, но то не приличше на красиво.Ядосах се. Моливът се счупи. Детето ми се скара.

-Не се рисува красотата така. За нея не ти трябва нито молив,нито лист. Погледнах го зачудено. То продължи:

-За красотата не ти трябва нищо друго освен... Дето се ядоса още повече. -Ти дори го имаш! -Каза ми то. -За красотата ти трябва само сърце. Само с него можеш да я нарисуваш.

Децата никога не се отказват. Стана ми ясно. "Трябва да си имал наистина ужасно детство,за да искаш да порастнеш" и да започнеш да се отказваш.Т о беше право- за красотата ми трябваше нещо,което имах, а аз започнах да се мъча с лист и молив, които нямах.




0 Коментара


Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход