• публикации
    85
  • коментари
    90
  • прегледи
    86848

Time

Lagrima de oro

129 прегледа

Времето минава по-бързо, отколкото предвиждах. А всичко се случва по-бавно, отколкото предвиждах. Всичките ми чувства и емоции са безкрайно разбъркани и се бутат от една крайност в друга като пеперуда в стените на буркана, в който е затворена. Объркана съм, защото вътре в мене има неща, които не са под мой контрол. И въпреки че рационално съм преценила много точно всички ситуации и възможности, част от емоционалния ми Свръх-Аз не иска да се съгласи. Както и да е, там успявам да поддържам курса в избраната посока и да не обръщам внимание на тези, хм, разсейки. Ще мине време и нещата може да се преобърнат.

И все пак, гледайки към другия проблем стои въпросът "дали, или..." на който, за жалост, не мога да отговоря. Това може да се оправи, но трябва, ех..., време. Ще разбера дали има от какво да се притеснявам и дали имам свободата да подарявам бели и черни камъчета, като това значи точно това, което си мислите всички. Иначе е прекрасно. Рядко вече се срещат хора от тази порода изследователи на несъществуващи светове, които харесват същите дребни и отнесени неща като теб (респ. мен). Малко останаха тези от типа "фотограф на невидимото", които като механична играчка в един момент избухват, вършейки нещо странно и неочаквано, като ви оставят без дъх на земята да се гърчите в истеричен смях. Някак си цялото това излъчване привлича едни (като мен) и отблъсква други, които, естествено, нищо не разбират от хора. Но как, да му се не види, да убедиш човек, който е сигурен, че няма нужда от други хора, в това, че си му необходим именно ти (респ. аз). Дали с някакви макиавелистически ходове или задкулисна игра, ръководена от съдържателката на публичния дом, която като един своеобразен Купидон покровителства младите, или с прости, тъпи и лишени от оригиналност действия ще стане домогването ми до хм... трона (респ. скута, в преносен смисъл естествено) на въпросния цвят на кафето, не е ясно. То само времето ще покаже. И все пак, това би била най-значимата победа, психолог да излъже психолог, или една Арахна да оплете в мрежата някой още по-страховит и тайнствен паяк. Не че няма да му изяде главата след като я оплоди де... ама това вече е въпрос на инсекти, не на хора... или може би греша?! Да зарежем паяците. Това наистина би бил венецът на всичките ми усилия, познания и способности, продобити по теоритичен или емпиричен път.

Дерзай ти (респ. аз) и късмет в повалянето на противника, пък бил той паяк или фотограф.

Очаквайте продължение...




0 Коментара


Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход